Само дни след напускането на “Дондуков 2, г-н Първанов, президентът останал в историята с агентурния прякор Гоце, скочи в партийната политика. Той показа, че няма политически скрупули да замени етикета на “политик обединител” и “президент на всички български граждани” и с този на “партиен лидер в БСП”. Георги Първанов смело скочи обратно в партийната политика. Направи го безпардонно като започна да подклажда несигурност в БСП, да си създава собствен политически лагер в левицата и да поставя под съмнение лидерството на Сергей Станишев.

Разбира се, ако Първанов е “естествен лидер” в БСП (каквото и да значи това), то не би било правилно да твърдим, че той не трябва да се стреми отново да оглави социалистическата партия. За мнозина уви, той изглежда като успешен политик и като силен лидер донесъл успех на левицата. За тях няма нищо по-естествено от това г-н Първанов да се върне на “Позитано 20″ и да седне на шефското кресло.

Какво предлага Първанов – себе си или решения?

Има най-общо две породи политици. Едните предлагат себе си, а другите – решения. И двете политически породи, трябва да си отговорят на два важни въпроса.

Първият въпрос е “Какво е политиката?”. Възможните отговори са поне два и са следствие от политическата култура, моралните ценности и манталитета, които носи даден човек. Отговор А – да разбира политическата реализация като обществена дейност, в която участва за определен период от време (един или два мандата). Тук високия пост е отговорност, която човек носи за кратко, печели престиж и продължава житейския си път на друго поприще. Отговор Б – да счита, че “политика = власт” и че извън това равенство няма нищо друго. При отговор Б политическите постове са начин за удовлетворяване на егото и форма на лична реализация. Всичко останало е второстепенно.

Вторият въпрос е по-прагматичен. Той е свързан със светоусещането на даден човек (политиците също са хора) и с това какъв отговор дава на важния въпрос “Какво полезно мога да направя за страната си?”. Всички канидати за публични длъжности би трябвало да си задават този въпрос. И е важно да търсят отговори, да ги предлагат на обществото и да търсят одобрението на хората. Ако нямате отговор на този въпрос и ако не можете да намерите такъв, по-добре не се захващайте с политика.

Тук следва да задам въпроса “Разбира ли днешните предизвикателства пред България г-н Първанов?” и което е по-важно “Има ли знание и интелектуален капацитет да предложи решения?”. Тези два въпроса са различни от този “Трябва ли Първанов да се върне като лидер на БСП?”. Дали той има място в БСП като редови член или председател, това ще кажат членовете на партията. Ако бъде избран, тогава думата имат избирателите. Не би било правилно да казваме “да” или “не” на връщането на бившия президент в партийната политика. Можем обаче, и дори сме длъжни, да си припомним политическата му биография. Тя е сложна, противоречива и прочитът й е много важен, за да решим дали да дадем нов обществен кредит на бившия президент.

Първанов дава пример за политическа арогантност?

В последните 22 години никой, който е представлявал или е имал претенцията да представлява цялата нация, не се е опитвал толкова грубо и безпардонно да конвертира политическото доверие идващо от президентската институция в личен дивидент, с цел да спечели властта в една политическа партия. Президентът Желев след мандата си излезе от активната политика. Президентът Стоянов стана лидер на СДС цели 5 години след като излезе от “Дондуков 2″. Буквално дни след като изтече президентския му мандат Георги Първанов се върна в БСП и започна активно да подкопава позициите на действащия партиен лидер Сергей Станишев. Първанов дори потвърди, макар с витиевати обяснения пред медиите, че е готов да се кандидатира за председател на БСП. Очевидно, че той няма скрупули когато става въпрос за власт. Готов е дори раздели БСП, за да сложи себе си или своя марионетка на председателския пост. Един път седнал на върха ще я обединява!

Може ли Първанов да предложи добри решения за БСП и за България?

Сигурно звучи като заклинание, но мисля че г-н Първанов не разбира добре днешния свят и няма политически капацитет да помогне за развитието на страната! Ако пък предходното изречение не е вярно, то тогава е вярно, че той имаше 10 години на разположение да даде приноса си към развитието на България от най-авторитетната институция в България. Звездният му миг бе във втория президентски мандат и по време на създаването на тройната коалиция (БСП, НДСВ, ДПС). В нейният парламентарен мандат той имаше силен властови ресурс, простиращ се, включително чрез кадрови назначения и влияние в изпълнителната власт, далеч извън конституционните правомощия на българския президент.

Вместо по време на престоя си в президентството Първанов да катализира позитивни процеси в политическата система, в неговия мандат се засилиха националистическите и ксенофобски настроения в страната. Макар и без той да има пряко участие, при неговото управление се роди крайната партия “Атака”. Ирония на политическия процес или случайност е, че в края на втория мандата на Първанов тя започна да се разпада.

През 2006 г. президентът Първанов излъга цялата нация, че не е сътрудничил на Държавна сигурност и че няма нищо общо с агент “Гоце”. После се оказа, че “Гоце” е агентурния му псевдоним, а той направи полупризнание. Дори по-скандален от морална гледна точка му миналото му на доносник на ДС обаче е фактът, че си позволи да помилва осъдения цигански барон Цветелин Кънчев, вероятно срещу политически услуги в ромската общност или поради други причини останали неясни за обществото.

Първанов бе намесен като лидер на БСП и в международен скандал, след като ръководената от него партия попадна в доклад на специална комисия на ООН разследваща злоупотреби с хуманитарната програма “Петрол срещу храни” за Ирак. Дали е използвал влиянието си в прокуратурата и президентската институция, за да спре разследване по скандала си знае само той. На фона на споменаването на БСП в нарушаване на международни хумантарни програми за Ирак, друг скандал, отстрелването на застрашен животински вид по време на посещение в Узбекистан, изглежда като обикновен джамбазлък. За подобни неща обаче политици в отговорни към демокрациите си общества са си подавали оставката.

Повечето скандали около президента Първанов могат да бъдат поставени в графата “заобиколими”. Тоест лесно би било за него да не лъже, че сътрудничил на комунистическите тайни служби като “агент Гоце”, а просто да предостави разумно бояснение за този период от биографията. Напълно възможно би било и да не стреля по забранени видове животни. Днес е също така напълно възможно Първанов да запази поне мъничко достойство на излизане от “Дондуков 2″ и да не използва остатъчния си рейтинг като президент, за да дестабилизира БСП като прави заявки за председател на червената партия.

Това обаче би бил друг човек, не Георги Първанов. Бившият президент никога не е пропускал възможност да извлече лични дивиденти от всяка политическа възможност. За него да стои далеч от властта и активната политика е равносилно на забвение. Причината за това е проста. Георги Първанов няма качества, знания или възможности, които да го задържат в публичното пространство извън властовите позиции и публичните длъжности, които предлага политиката. Партийната централа на “Позитано 20″ (и разбира се агентурната му кариера в ДС) му е дала всичко, което е постигнал в професионалния си живот. Затова като прагматик, който вероятно добре съзнава липсата на други професионални качества извън партийния живот, след излизането си от президентството г-н Първанов, бърза да се върне на единственото място където би имал някаква тежест – в БСП.

За десет години като президент той не успя да си изгради позиции и извън страната. Въпреки, че в неговите мандати като президент България влезе в НАТО и стана член на ЕС. Показателенен е фактът, че приносът на г-н Първанов за двете се свежда предимно до подписването на официалните документи. Всеки друг президент в историческите за България години между 2003 г. и 2008 г. би изградил солидни международни контакти и би спечелил лично признание и уважение в останалите европейски страни. Това например се случи на Сергей Станишев, който стана лидер на Партията на европейските социалисти (ПЕС) и така стана първият българин избиран на толкова висок политически пост в Европа. Това е същият Станишев, която си навлече ненавист у нас (съвсем закономерно между другото) като министър-председател в правителството на тройната коалиция.

За разлика от Станишев, който днес е мишена на бившия прездиент, самият Първанов обаче е непознат и непризнат като политик извън страната ни. Единственото му политическо поприще винаги е било разположено на “Позитано 20″. Той все още е уважаван в ляво-центритското политическо пространство у нас, но има сериозен риск влиянието му там да се смали рязко след опитите му да се бърка в управлението на БСП.

Г-н Първанов се върна на единственото място къде все още някой го иска – в БСП. Жалкото за него обаче е, че той направи това подмолно както повече отива на агентурния му типаж “агент Гоце”, а не на един бивш президент. Вместо да заяви, че не поставя лидерството на Сергей Станишев под съмнение, както би постъпил всеки почтен политик, Първанов зад гърба на настоящия председател на БСП, организира вътрешно-партиен форум с името “Къде са лидерите?”, явно разчитайки, че с появата си там дава отговор на въпроса! Форумът бе организиран в същия ден, в който Станишев участва като председател на ПЕС на важна среща на европейските социалисти в Испания. Обяснението на Първанов за настоящата му активността в БСП е “бих могъл да участвам в състезанието на идеи, на политики”.

Това фалшиво обяснение идва след два президентски мандата, в които е трудно да се досетим дори за една смислена за България идея или инициатива на Георги Първанов. Единствената му цел днес очевидно е да седне обратно на председателското кресло в БСП. Дали ще се докопа до мечтаното работно място ще видим. Ако успее обаче е сигурно едно – от “президент на всички българи” Първанов бързо ще направи голяма стъпка надолу към “партиен председател”. Пътят надолу обаче няма да е лесен. Там чакат всички, които Първанов е обидил и чиито легитимни интереси е накърнил докато се е изкачвал към президентския пост или е бил на него.

Блог на Димитър Аврамов