Преди няколко месеца финансовият министър Дянков произнесе вълшебната реплика, че щом богатите плачели, значи всичко е наред!?
„Аз съм шеф на търговска фирма, а не на благотворително дружество.” Тази реплика на съпруга на бившия екоминистър Долорес Арсенова ме накара да се замисля защо е тази неистова омраза към хората, които са успели. Да, част от тях забогатяха заради криминалния преход и по нечестен път, но тук говорим вече за над 40-50 000 души, които определено са с доходи над средните. Причини колкото искащ – дребен и среден бизнес, реституция, работа в чужбина… Не малко хора забогатяха с талант, труд и усилия, но се оказва, че примерът им не е заразителен, но е такава завистта.
Преди няколко месеца финансовият министър Дянков произнесе вълшебната реплика, че щом богатите плачели, значи всичко е наред!? Озъбих се, защото един министър в правителство с претенции да е дясно не може да говори така, но уви…
Политиците присадени от Световната банка в родния политически чернозем бързо прихващат думите, които галят ухото на обеднелия народ.
Сега пък дойде ред публиката да бъде забавлявана от данъчните, които със завидно усърдие взеха да ровят в декларациите на поп, фолк и естрадни изпълнители. Чрез скакалешко налазване на народните любимци се демонстрира, че за никого няма да има пощада и ще се дере живо месо.
Дали изпълнителите са престъпили закона, е друг въпрос, но ги проснаха пред публиката по очи като вокални октоподи и накараха всички със затаен дъх да следят развръзката. Смешно и жалко.
Всичко това се случва в момента, в който шефа на митниците ген. Ваньо Танов мънка, че постъпленията от мита, такси и акцизи спадат драматично, вместо да се увеличават!?
Що така?
Нали съвсем доскоро ни убеждаваха, че само ГЕРБ да дойде на власт и хоп, ще вдигнат тези приходи поне с милиард. Оказа се, че сивият сектор и контрабандата пораснаха, защото с нелегален внос се компенсира липсата на платежоспособно търсене.
Какво излиза?
Повече бедни, повече контрабанда.
Може би е трудно, но управляващите трябва час по-скоро да излязат от болшевишкия си ентусиазъм и като начало да се разплатят с бизнеса, за да има кой да пълни хазната, и после да правят здравна и пенсионна реформа. Истинските реформатори не залагат на народопсихологията на завистта - тя генерира бедност, а на волята на предприемача. Инак да се прекръстят на Комунистическа партия.