На 1 ноември, Деня на народните будители, почина Донка Паприкова - българската майка Тереза. В търсене на имена от историята забравяме, че тя продължава. И, макар и рядко, продължават да се раждат и умират в ново време хора, чийто живот и дело са изцяло облечени в смисъла на думата "будител". 91-годишната крехка старица с огромен запас от сили изгасна в този ден и тихо, но завинаги се присъедини към списъка на хората, които са отваряли нови пътища в тази страна.

"Искаме бедните да станат по-малко бедни, самотните по-малко самотни" - това бе желанието на Донка Паприкова, която показа какво трябва да бъде отношението към слабите. Дейността и датира от 1989 година, организация "Милосърдие" е регистрирана през 1994, а 6 години по-късно получава лиценз от Министерството на труда и социалната политика и се пререгистрира като благотворително дружество.

Отначало дейността започва в дома на Донка Паприкова, където няколко съмишленички отделят от своите средства за да помогнат на по-бедните от тях по примера на Майка Тереза. В началото са обслужвали самотни възрастни хора, като два пъти седмично готвели  топла храна,а по-млади доброволци я носили по домовете.

Пет години по-късно Столичната община дава един етаж от къщата на ул. "Светослав Тертер" на Паприкова, за да направи приют, в който да се грижи за умиращи. След това фондацията се организира, за да се регламентира дейността, получава дарение още един апартамент на ул. "Осъм", който също се превръща в хоспис. Единият апартамент е дарение от Симеон Сакскобурготски.

 "Всеки ден в "Милосърдие" звънят поне двама души и ни се молят да приемем техен близък. Най-често става дума за майка или баща на човек, който работи и не може да гледа болния у дома, защото е с малка заплата и едва изхранва семейството си. И не може да напусне работа, за да се грижи за родителя си", разказва Донка Паприкова в интервю за медиите преди две години.

Донка Паприкова е родена през 1915 г. в София. Тя е племенница на Владимир Димитров - Майстора. Художникът живял доста време в дома им. Той често рисувал нея и четирите й сестри.  Родът на Донка са все хора с изключителен интелект и отворено за хорските неволи сърце. Баща й бил собственик на малка книжарница. Майка й пък още навремето ходела при семейства, в които има болни от туберкулоза, за да им помага. Самата Паприкова е завършила немска филология, но също и висша социална школа, както се наричала тогава. Интересите й към благотворителността са още в момичешките години. Паприкови, родът на съпруга й, е от старите софийски фамилии. Съпругът й починал рано и Донка трябвало сама да се справя с трудностите. "Това, което създаде майка ми, ще продължи и след нея", сигурна е Зоя Паприкова. Около Паприкова отдавна има кръг от съмишленици, които помагат напълно доброволно.

Какви принципи бе въвела Донка Паприкова в хосписа: "Първо - всеки може да си вярва в каквото иска, но той не трябва да налага вярванията си на другите.

Второ - да не се говори за политика в хосписа. А третото и най-важното правило е да не говорим един за друг лошо зад гърба!"

В коледното си издание за 1998 г. авторитетното сп. "Тайм" в галерията от личности, събрани под заглавието "Бъдещето на Европа", постави Донка Паприкова и певицата Валя Балканска редом до Жак Делор, Славенка Дракулич, Едуард Шеварднадзе, Хавиер Солана.

През 2001 г. президентът Петър Стоянов награди г-жа Донка Паприкова с орден "Стара планина". Премиерът Иван Костов пък връчи на нейната фондация Хоспис "Милосърдие" награда "За човечност и добролюбие".

На 14 януари 2002 г. г-жа Донка Паприкова бе удостоена със званието "Почетен гражданин на София"

На 14 януари 2006 г. г-жа Донка Паприкова стана носител на Голямата награда "Благодеятел на на годината" за 2005 г., връчена й от фондация "Благодеятел".

Това е само малка част от признанието, което е получила г-жа Донка Паприкова за своето човеколюбие и всеотдайност. Най-важна обаче остава признателността на хората...

По примера на Донка Паприкова и нейния хоспис "Милосърдие" в цялата страна започнаха да се изграждат защитени жилища за възрастни и болни хора.

Последните месеци на Донка Паприкова бяха вгорчени от факта, че хосписът бе изгонен от двата му собствени апартамента на столичната ул. "Река Осъм" №1.Причината е недоволството на съседите и решението на някои държавни чиновници, че по закон разкриването на хоспис в жилищен апартамент представлява изменение на предназначението на апартамента.

" Г-жа Паприкова понесе тежко напрежението, възникнало преди година около хосписа, който бе създаден от нея" , казва през юли д-р Доминик Карагьозов, отговорник за стационара. " Тя е сърцата жена, но не бе възможно просто да седи и да гледа как нещо създадено с толкова много труд и усилия, се руши. Това й повлия и оттогава насам нейното положение се влоши. В момента Донка Паприкова е съвсем обездвижена и е прикована на легло. Така че, на практика се оказва, че няма ненаказано добро, нито зло, ние обаче се надяваме да бъдем наказвани за направената от нас доброта...