На 60-годишна възраст след тежко боледуване почина актрисата Пепа Николова. Актрисата има незабравими роли в над 30 игрални и телевизионни филма, както и в телевизионни сериали, сред които "Понеделник сутрин", "На всеки километър", "Няма нищо по-хубаво от лошото време", "Опак човек", "Катина", "Снаха", "Хирурзи, "Войната на таралежите", "Ева на третия етаж", "Вампири, таласъми...", "Дунав мост". Филмовият й дебют е в "Понеделник сутрин". Най-голяма популярност й носи ролята на циганката Джалма от "На всеки километър". Професионалната й кариера преминава в Младежкия и в Сатиричния театър.    

      Пепа Николова е актриса, която няма традиционното театрално образование, но много бързо се вписа в пейзажа на българското кино. Зае си свое самостоятелно място и стана една от емблематичните актриси през 60-те години. Това заяви пред Агенция “Фокус” проф. Александър Грозев, директор на Националния филмов център. По думите му актрисата Пепа Николова е внесла в българското кино щрих на достоверност. “Нейната непосредственост, непрестореност веднага я направиха една от звездите на българското кино. Помним нейното участие в “Понеделник сутрин” и още в много филми, в които тя изгражда запомнящи се роли. Пепа Николова е актриса, която не умее да се преструва. Тя е актриса, която живее на екрана пълноценния живот на хората, на обикновения българин. И всичко това с една автентичност, която й създаде име и успя да я наложи на екрана, а после и на театралната сцена”, допълни проф. Грозев.    

      Фактът, че филми с нейно участие са били забранени и излъчени десетилетия по-късно, директорът на Националния филмов център коментира с думите: ”Имаше такива филми през 60-те години, които казваха истината за времето, в което живеехме, за конфликтите, в които живееха тогавашните българи. С участието си в тези филми Пепа Николова бе част от този дух на критицизъм спрямо обществото и онези порядки, които спъват неговото развитие и развитието на човешката личност. Може би автентизмът на Пепа Николова придава това усещане за истинност на филмите, в които тя играе”.    

      Пепа Николова беше много интересна актриса и много стойностен човек, заяви актьорът Симеон Владов Актрисата Пепа Николова имаше много енергия и можеше да изиграе още много роли. Това каза пред Агенция “Фокус” актьорът Симеон Владов, който изрази дълбокото си съжаление за това, че сме я загубили завинаги. “Пепа Николова беше много енергичен човек. Беше човек, който винаги казва това, което мисли. Това и носеше много неприятности понякога. Но тя държеше да каже това, което мисли. Държеше да си каже нейната истина или изобщо истината, която смяташе, че е вярна. Затова имаше много приятели и много врагове”, допълни актьорът. "Пепа Николова беше много интересна актриса и много стойностен човек. Искрено съжалявам, че вече я няма. Бог да я прости", каза още Симеон Владов.    

      Из статия за Пепа Николова във в."Стандарт" от 2003 г.:    

      "Когато едва 18-годишна изгря в "На всеки километър" с ролята на Джалма - хубавата мургавелка, влюбена в бате Серго, всички повярваха, че е циганка. "И до ден днешен това ми е кантарът", смее се Пепа и обяснява, че като репетира някоя роля, облича костюма и излиза навън, за да види дали ще я различат. Когато гастролирала в Ловеч с постановката на Иван Кондов "Табакера 18 карата", жена от публиката все питала "Ама таз артистка ли е или истинска?" Майка й Райна хич не понасяла циганите, а лудетината Пепа станала техен национален герой. "Вечно висяха пред нас: Ела ма, да ни пейш на сватба, ела да играйш на наша сцена!", спомня си актрисата. И за разлика от вече покойната си майка страхотно ги обича, защото знае, че и ние не сме по-стока, а ако постъпиш с тях като с равен, ти стават приятели за цял живот. Всъщност Пепа е тракийка и много се гордее с този факт. Родът й е от селото на капитан Петко Войвода - Доган Хисар, което още на времето се обявило за република.    

      Казват, че когато остаряваш, се връщаш в детството си, разказва Пепа Николова. Понякога в съня си нощем виждам прашните си крака. Пред нашата махала в Харманли имаше огромен площад с един празен басейн, из който препускахме напред-назад. Говорят, че съм приличала досущ на някаква моя леля Калина, която много хубаво пеела, но умряла 18-годишна от бронхопневмония. И аз като нея изнасях концерти пред лелките навън и винаги се връщах у дома с джобчетата, пълни с бонбони и орехи. Край двора ни, в края на оградата, имаше един електрически стълб. Той беше моята трибуна - качвах се на върха му и пеех ли, пеех, интересно защо все македонски песни. Нашият град е тесен и дълъг. Баща ми, пришълец, едва събрал заеми, за да построи чак на края му къща за семейството си. А те взеха, че я бутнаха и на нейно място построиха един безсмислен стадион. Не можах да свикна с новата къща. Главата ми е вечно извърната към това място, на което и досега стърчи самотния стълб, който всъщност е моето детство.    

      "Славата е миг, след това продължаваш да копаш и да се доказваш. Пазя се от тази суета. Гледам да не се главозамайвам", каза Пепа Николова в едно от последните си интервюта.