Днес се навършват 144 години от смъртта на Васил Левски. След залавянето му в Къкринското ханче на 27 декември 1872 г., Левски закратко е в Ловеч, след което е доведен в старата столица. Като изворов материал за изследването си Драганов използва спомените на Христо Иванов - Големия. В тях председателят на Търновския революционен комитет разказва, че по време на третия си най-дълъг разпит в Конака Васил Левски е принуден да признае самоличността си.

На показания от турците портрет всички единодушно разпознават Дякона и така “всяко по-нататъшно отказване ставаше безполезно”, казва на другарите си той, след като го връщат през нощта в затвора. Там Левски е затворен в отделна килия, тъй като турците се страхуват да не посегне на живота си, пише Захари Стоянов. Апостолът се държи достойно и не предава никого от сподвижниците си.

Местните революционери правят два опита за освобождението му. Имат идея да запалят Конака и така да отвлекат вниманието на турската стража. Но хвърлените от тях запалителни вещества “паднали на празно място и нищо не подействали”. Без успех завършва и намерението на търновци да нападнат колата, с която Левски ще бъде откаран в София. Рано сутринта на 1 януари 1873 г. въоръжени, те дълго чакат конвоя на края на града. Но предусещайки техните действия, турците изпращат Апостола в София още през нощта на 31 декември.