Факти, Анализи, Коментари
   22 Октомври 2019
За нас  •  Контакти  •  Реклама   
С П Р А В О Ч Н И К
Q U I Z

С писмо до парламента Хухла иска признаване на геноцида над тракийските българи през 1913 г.
3 Май 2014

Петиция към Народното събрание, Президента и Министър-председателя на Република България и международната демократична общност отправиха потомците на тракийски бежанци, интелектуалци и съмишленици, събрали се в изконното българско село Хухла. В обръщението си те заявяват, че „никой няма право да обрича на забрава кървавите събития от 1913 г.! И  поискаха достойно място и признание от българската държава, от историята и от медиите на геноцида над тракийските българи през 1913 г.

Преди Хухла да бъде освободено и присъединено към България през 1912 г., селото принадлежи административно към Ортакьойска (Ивайловградска) каза на Османската империя. Според статистиката на професор Любомир Милетич в 1912година в Хохла живеят 50 екзархийски  български семейства или 325 души.  На 28 септември 1913 г. от турска войска е извършено клане на българите в село Хохла (Хухла) Ивайловградско, избити са 41 мъже и 1 жена, останалите жени и девойки са отвлечени от башибозука.

По български, под астмата, под дъжда, като по дядо Вазов, родолюбците поставиха началото на Възраждането на историята за тракийските родове, обединени от ”Национално движение - Памет за 1913”. На кръглата маса редом застанаха проф. Стоян Райчевски, проф. Георги Граматиков, поетът Петър Василев, писателят Георги Петков, драматургът Петър Маринков,  документалистът Георги Дракалиев, адвокатът Елена Костова– Петкова, депутатът Стефан Танев, поетесата Ели Видева, писателят и председател на „Памет за 1913“ Иван Бунков и много наследници на изстрадали тракийци.

„Историята се учи, за да ни направи по-силни и за да я знаят, както децата ни, така и потомците на мъчителите, потомците, които нямат вина за зверствата на своите деди. Поколенията трябва да бъдат будни, за да се предпазват от повторенията на историята“, подчерта проф. Райчевски. Вярно е, че народите не носят отговорност за  решенията на политиците, но ние сме длъжни да заклеймим такива събития, които днешната световна общност определя като престъпления срещу човечеството“, допълни той.    

Елена Костова-Петкова, внучка на заклания през 1913 г. свещеник в Хухла, подчерта, че голяма част от съвременните българи не знаят какво се е случило. „Тази година се навършват сто години от завръщането на Малоазийските българи! Няма нито дума в националните медии за съдбата на тези изстрадали сънародници, изоставили всичкото си имане, мъртвите си близки, нарамили челяд и спомени, тръгнали към Родината си!“ 

Ще позволим ли да останат непочетени?, този риторичен въпрос се повтаряше от всички участници на кръглата маса. Иван Бунков се застъпи за съвременен прочит на историята, като акцентува върху това, че винаги трябва да се взимат под внимание по-голям брой гледни точки, особено когато имаме ярко драматично историческо събитие, за да не се получи опростяване, което често довежда до ненужен национализъм. „Само чистата истина ще направи всички ни свободни“, подчерта писателят.

 

За жестоката смърт на стотици невинни деца говори проф. Граматиков и поиска място за тях в учебниците по история. От човешкия разказ за страданието на писателя Георги Петков, описал трагедията на опожареното с. Гугугка в „Кървавата 1913“ се просълзиха всички. И обърнаха погледа си към цъфналите макове в Хухла, а те цъфнаха в този ден с кръвта на дедите им.

Декларацията беше подписана от десетки жители и гости на Хухла и ще поеме своя път по другите селски събори, за да положат подписите си родолюбци от всички краища на България.

В този дух бе връчена посмъртно наградата „Почетен селянин“ от „Мистериите на Хухла“ на изследователя краевед Коста Хаджиев, който първи изучава събитията от 1913 г. и създава родословно дърво на 40 хухленски рода, включително и на  бежанците от Егейска Македония. Статуетка във формата на пробит цървул със земното кълбо получи  дъщеря му Петя Дракалиева. „Хаджиев обикаляше като един Апостол от село на село и от град на град, за да записва и съхранява родовата памет“, заяви при връчването на наградата Иван Бунков. Делото на краеведа достойно продължава внукът му Георги Дракалиев с документалния си филм „Концлагерът Трикери“.

Събирането завърши с изпълнения на  виртуозите - световният цигулар Недим Налбантоглу и акордеонистът Нешко Нешев. Над 80-годишната баба Кера с два бастуна поведе хорото.


 



последни в Общество:

ВАШИТЕ КОМЕНТАРИ
ДОБАВИ МНЕНИЕ


  И З Б Р А Н О
  Т Е М А  Н А  Д Е Н Я
  А К Ц Е Н Т И
Партньори:
Copyright © 2002-2018г. Всички права запазени. При използване на информация от сайта позоваването с активен линк е задължително