Според здравната статистика ежегодно над 1500 българи посягат на живота си, съобщиха от РИОКОЗ – Варна, по повод Деня за превенция на самоубийствата, който се отбелязва днес. През 2008 г. 37 души на 100 000 българи са посегнали, а 12 са успели със суицидния си опит. В България от 2000 г. по отношение на самоубийствата се наблюдава отчетлива тенденция за занижаване и задържане на този показател.

Данните сочат, че в страните от европейския съюз включително и България мъжете по-често стигат до самоубийство спрямо жените, като разликата стига до три пъти през 2008, като този факт е характерен за всички възрастови групи.

В международен аспект, самоубийството е сред първите десет причини за смъртта във възрастовата група 15-19 години. В много държави тя е на първо или второ място като причина за смърт сред момчетата и момичетата в тази възраст.

Суицидната смъртност сред младите хора в нашата страна на възраст между 15 и 35 години (според критериите на Европейския съюз) през 2000 г. възлиза на 9,5 на 100 000 души. Налице е нарастване на този паказател. Тревога предизвиква и възходящата тенденция на суицидната смъртност сред юношите (15-19 г.).

Самоубийството е комплексен проблем, за който няма една единствена причина, посочват специалистите. То е резултат от взаимодействието на различни фактори – биологични, генетични, психологични, културални, климатични и социални условия на средата.

Според повечето изследвания психичните разстройства и заболявания са водещи фактори за суицидно поведение. Най-висок е рискът при лица с депресия, следван от алкохолизъм, наркомании, шизофрения. По време на криза опитите за самоубийство са по-чести.

Най-голямо значение за суицидните действия имат емоционалните и импулсивните реакции. Субективните мотиви могат да бъдат: разочарования, загуба на близък, страх от болест, страх от негативно мнение или отношение на други хора, самота, изолация, загуба на смисъл на живота, преживяване на празнота, неспособност за приспособяване.

През миналата година РИОКОЗ – Варна (дирекция „Опазване на общественото здраве”) реализира анкетно проучване с цел установяване разпространението на нервно-функционални разстройства сред ученици на възраст от 13 до 15 години в седем варненски училища.

Получените данни от скрининга показват, че 44,8 % от изследваната група са с нервно-функционални отклонения. При разпределението по пол на невротичните разстройства се отчитат известни разлики – 34,0 % за момчетата и 56,8 % за момичетата.

Първо място в структурата на невротичните тенденции заемат симптомите на личностната тревожност и вътрешната напрегнатост, следвани от емоционалната лабилност и колебливост в действията. Трето място заемат депресивните симптоми, а на четвърто място е неврастенията, характерна с безсъние, сутрешна изтощеност, раздразнителност и отпадналост.

След това са функционалните изменения на вегетативната нервна система, вазомоторна лабилност, изпотяване, сърцебиене, стомашно-чревни смущения. С най-ниска честота са психастенните оплаквания, изразени като мнителност, нерешителност, себенеувереност и натрапливи мисли.

Вследствие депресивните състояния всяка година почти 1 милион хора са правили опити за самоубийство. Каквито и да са проблемите, чувствата и мислите на суицидната личност, те са еднакви по целия свят – чувствата са: тъга, депресия, самота, безпомощност, безнадеждност, ниска самооценка, вина; мислите: „Иска ми се да съм умрял/а”, „Не мога да направя нищо”, „Не мога повече, искам да изчезна”, „Аз съм неудачник и бреме за другите”, „Другите ще са по-щастливи без мен”.

През пубертета наличието на суицидни мисли от време на време е нормално. Те са част от естествения процес на развитие в детството и юношеството, поради това, че децата преработват екзистенциални проблеми и се опитват да разберат живота, смъртта, смисъла на живота и оформят своя мироглед за света.

Наложително да се отделя повече внимание на появата на депресивни състояния, суицидните идеи и опитите за самоубиство сред учениците, които имат пряко отношение към разглеждания проблем. Тези опити зачестявят сред подрастващите през последните години.

По данни на една от работните групи на СЗО самоубийствата заемат второ или трето място в причините за смъртта на 14-18 годишните подрастващи в Европа. Самоубийството се схваща най-често от младежите и девойките като протестна реакция в отговор на учителски или родителски конфликти или проблеми от училищно естество.

Методите за самоубийство варират между отделните държави. В нашата страна над 90 % от направилите опит за самоубийство млади хора са извършили самоотравяне с медикаменти. В сравнение с момичетата, момчетата умират много по-често поради самоубийство. Една възможна причина за това е, че момчетата прибягват в повечето случаи до „по-сигурни” методи.

Суицидното поведение е един от параметрите, с които се оценява нивото на психично здраве и социално благополучие на населението, обобщава психологът Мария Атанасова, старши експерт в дирекция „ООЗ”.

БГНЕС