Днес отново ще бъде обсъждана съдбата на Николета и Павел от Асеновград. На заседание на парламентарната комисия за младежта, децата и спорта ще бъдат изслушани всички институции, ангажирани със скандалния случай.

Преди дни стана ясно, че Отделът за закрила на детето в Асеновград е допуснал сериозни пропуски при отвеждането на Николета в Полша при майка й. Това показаха данните от проверка на Държавната агенция за закрила на детето.

По-рано Пловдивската окръжна прокуратура обяви, че няма извършени престъпления по време на принудителното отвеждане на Николета. В Полша състоянието на 8-годишното момиче проследи лично българският посланик. До момента неговата информация е, че Николета е добре.

Междувременно бащата на двете деца поиска от Окръжния съд в Пловдив да прекрати решението за отнемането на Павел и Николета. До месец съдът трябва да вземе решение дали ще уважи искането му.

Ето кратка хронология за събитията, довели до драматичния епизод в Асеновград на 27 май 2009 г.

Тодор Благоев Василев / 29.07.1967 г/  сключва брак с полската гражданка Барбара Барнеш на 9 октомври 1999 година. Тя е вдовица, има десетгодишен съм към момента на сключване на брака, а от него се раждат две деца – Николета – на 22 ноември 2000 година и Павел – на 8 май 2002 г.

Децата са с двойно гражданство, родени са в Полша, но са регистрирани и имат акт за раждане и ЕГН и в България.

Семейството живее във Варшава в собствено жилище на ул.”Боравйего” 6, кв. 18.  Тодор Василев работи като охрана на жилищния корпус на българското посолство там. Майката не работи, грижи се за децата. Семейството живее в този ритъм до месец май 2007 година, когато Барбара Барнеш решава да отиде на работа в Палма де Майорка за пет месеца след един месец обучение пак там. Идеята е възприета от семейството и в помощ на Тодор Василев при отглеждането на децата му от България пристига майка му, Мария Василева, баба на Николета и Павел. Мария Василева е детска учителка с 39 годишен стаж.

По време на пребиваването на Барбара Барнеш в Палма де Майорка от май до октомври 2007 година, майката поддържа връзка с децата и съпруга си чрез скайп, редовно се виждат и разговарят чрез Интернет. Завръща се в Полша на 28 октомври 2007 година със счупена ръка. Казва, че иска да замине още един път за Палма де Майорка, предлага свекърва и от България пак да дойде и да гледа децата. Този път обаче иска да уреди ангажимента си не чрез фирма- посредник, а лично. Тодор Василев е против второто и заминаване. Въпреки това, свидетел на нейното намерение, вика майка си в Полша и Мария Василева пристига във Варшава на 17 февруари 2008 год, за да се грижи за децата. Барбара Барнеш заминава пет дни по- късно за Палма де Майорка.

Горе- долу в този период, провокирани и от намерението за второ заминаване, отношенията в семейството се влошават. За разлика от първото пребиваване в Палма де Майорка, този път, по думите на бащата, Барбара не установява връзка по скайп, обажда се нередовно. Месец по- късно тя се прибира от Испания, но не се обажда на семейството си, твърди той. От летището в Краков отива при роднини в Дембице. По думите на Тодор Василев, оттам се обажда и заплашва, че ще изпрати свои хора да дойдат и да приберат децата.

Много подробности около второто пребиваване на Барбара Барнеш в Испания будят у съпруга и Тодор Василев съмнения, че тя е въвлечена в трафик. На 27 март 2008 година той отива в местното РПУ на полицията във Варшава и съобщава за тях. Споделя, че тя се е държала странно, не е работила в този период, тръгнала е с 200 евро от Полша и е изкарала цял месец там неясно с какви доходи. Няма сериозна реакция от страна на полската полиция. После той разговаря с аташето по вътрешните работи на българското посолство в Полша. Аташето съдейства да го приемат в Градското управление на полската полиция на 2 април 2008 година, където той отново излага подозренията си.

След като Барбара не се връща в семейното жилище, на 4 април Тодор Василев заедно с майка си Мария Василева и двете деца, Николета и Павел, напуска Полша и се връща в Асеновград. Обажда се на Барбара от самата граница, че заминават. При пристигането си в Асеновград посещава местното РПУ и за пореден път споделя подозренията си, че съпругата му е била замесена в някакъв канал за престъпна дейност.

На 22 април Барбара Барнеш пуска жалба за ограничаване на родителските права на Тодор Василев, иска привременна мярка за децата и съдът във Варшава решава в нейна полза. Следва дело в СГС на 24 .9.2008 година / гр. Д. 3229/ 08/ . Производството е по реда на глава Трета А , ал. 24 , ПРЗ от ГПК във връзка с чл. 12 ал.1 от Хагската конвенция от 25.10.1980 г за гражданскоправните аспекти на международното отвличане на дете, което е било неправомерно отвлечено или задържано в държава- членка, различна от държавата-членка, където детето е имало обичайно местопребиваване непосредствено преди неправомерното отвеждане или задържане. Съдът е сезиран с искане от Министерството на правосъдието на РБългария в качеството му на Централен орган по смисъла на чл. 6 от Хагската конвенция за връщане в Полша на децата Николета и Павел. Съдът разпорежда незабавно връщане в Полша на двете деца. Дава възможност за обжалване, Тодор Василев пуска обжалване  и на 29.1.2009 г. делото се гледа от Апелативен съд- София , който оставя в сила решението на Софийски градски съд и това е окончателно.

 На 28.04.2009 г. частен съдебен изпълнител Кремена Демерджиева изпраща покана за доброволно предаване на дете до Тодор Василев по изпълнителен лист, издаден по делото от СГС. Първи опит за отвеждане на децата се прави на 25.5.2009, те не искат да тръгнат, изпълнението се отлага. На 26.5.2009 година Тодор Василев пуска молба до съдебен изпълнител Кремена Демерджиева, в която изрично моли изпълнението да се извършва „много внимателно и да не се допуска насилие над децата....Психическото им състояние в резултат на преживяния от тях стрес в момента е нестабилно и това прави изпълнението нецелесъобразно,”. На тази база , прилагайки и епикриза на двете деца, издадена от доц. Д-р Надежда Маджирова, специалист по психиатрия и консултант по проблемите на детско- юношеската възраст, той моли съдебния изпълнител да отложи изпълнението на съдебното решение, а когато това стане, да бъде на познато за децата място и по начин, който би избегнал нов психически стрес. Бащата моли още при насрочване на принудително изпълнение да присъстват детски специалист- психолог и педагог, както и представител на Дирекцията за закрила на детето

Молбата на Тодор Василев не е уважена и на 27 май 2009 г частният съдебен изпълнител пристъпва към отвеждането на децата.

Ето какво пише в експертизата на д-р Маджирова, направена в деня след първия опит за отвеждане на децата и преди деня на злополучния инцидент:

" Вчера на 25.05.2009 г. към 10 часа майката с преводачка, частен съдия изпълнител Демерджиева и полския консул и полицаи насила са искали да вземат децата, без да се съобразяват с тяхното съгласие. След тази травмираща сцена, продължила час и половина, децата са били много стресирани, плачели, протестирали, не искали да разговарят с тях и майка си и са избягали при съседите, където е била тяхна приятелка и са се скрили под масата. Вечерта са се върнали в къщи. Момчето било много уплашено, не искало да спи на обичайното си място и предпочело да е при баща си. Заспало по- късно от обичайното. На сутринта децата били тревожни при мисълта, че тази сцена може да се повтори".
Препоръката на д-р Маджарова, консултант по проблемите на детско- юношеската възраст, е поради изразената тревожност, особено при момченцето, е уместно провеждане на лечение с финлепсин по схема с оглед предоляване на тази ситуация. Децата се нуждаят от консултация с детски психолог.Необходима е периодична консултация с психиатър и психолог..."

На другия ден обаче сцената се повтаря на много по- високи обороти...