Дълбоките кратери на Марс съдържат в себе си следи от глина, която се образува само в присъствието на подземни води - това показва, че на Червената планета може бе е имало течна вода, а следователно и живот, дори и след изпарението й, твърди статия публикувана в списание Nature Geoscience.

Смята се, че на повърхността на Марс в древността, в епохата на Ной (преди 3,8-3,5 милиарда години), е имало океани и реки от течаща вода. Масата и размерите на Червената планета обаче са твърде малки, за да държат голяма и плътна атмосфера, и в резултат на това водата постепенно е изчезнала. Сондата MRO (Mars Reconnaissance Orbiter) откри много находища на глина, в която са скрити молекули вода. Това откритие се счита за доказателство за съществуването на вода на древния Марс.

Група астрогеолози, под ръководството на Джоузеф Михалски (Joseph Michalski), от института по планетология в Тусон, Аризона, чрез изучаване на свойствата на отложената по повърхността на някои кратери глина е открила доказателства за съществуването на вода на Марс дори след като тя е изчезнала от повърхността на планетата.

Още през 2010 година Михалски и колегите му са открили първото доказателство за съществуването на подпочвени водни  и вероятното съществуване на живот на древния Марс, чрез анализ на данни за химическия състав на марсиански скали, получени от сондата MRO.

В новата си работа учените обърнали внимание на глината, намираща се на дъното на дълбокия кратер Маклафлин в марсианските "тропици" на северното полукълбо на Марс. Астрогеолозите открили, че тази глина, съдейки по данните от MRO, съдържа в себе си соли на желязо и магнезий. Подобни вещества не могат да се формират без участието на водни молекули, което говори за "воден" произход на глината в кратера.

Учените предполагат, че глината на Марс може да се дължи на наличието на големи запаси от подземни води в дълбоките слоеве на почвата на Червената планета. Те тествали тази своя хипотеза с помощта на климатични модели, които описват състоянието на почвата на Марс в различни геоложки ери - относително влажно и топло време през епохата на Ной, и последвалите го хладен и сух климат през Хесперийската и Амазонийската ери.

Авторите стигнали до извода, че вода в течно състояние може да съществува на Марс при определени условия, на дълбочина от 2-5 км за дълго време, в продължение на няколко милиарда години, докато температурата на вътрешността на планетата. Според Михалевски и колегите му, условията в марскианската почва са доста благоприятни по отношение на киселинност, температура и насищане с микроелементи за развитието на бактерии.

Следвайки тази идея, учените предлагат следващия марсоход да бъде изпратен в един от дълбоките кратери, за да може да се изледва почвата в тях. Например, дълбочината на кратера Маклафлин е 2 км, което го прави подходящ за изследване на следи от живот и вода, скрити в седименти от глина на дъното му.