Черни дупки, разположени в центъра на някои галактики, са изпълнявали ролята на "нагреватели" на младата Вселена. Това са установили група британски учени от Университета в Кеймбридж, съобщи БТА, позовавайки се на Space.com.

Черната дупка е струпване на огромна маса в малък обем с толкова силно гравитационно поле, че втора космическа скорост е по-голяма от тази на светлината. Поради това дори и светлината не е в състояние да преодолее тази гравитация. По тази причина космическият обект не може да бъде наблюдаван непосредствено.

Материята, която попада върху него обаче, се нагрява до много високи температури и изпуска лъчи в различен честотен диапазон. По тези лъчи учените съдят за наличието на черна дупка, в това число на квазар.

Британските учени са използвали черни дупки и квазари за изследване на свойствата на междузвездния газ, който изпълва Вселената. Те са работили с данни, събрани от телескопите на хавайската обсерватория Кек.

Астрономите са анализирали характеристиките на лъчите, които квазарите изпускат. Когато те са преминавали през облак газ, параметрите му са се променяли. По тези изменения учените са установили каква е била температурата на газа в младата Вселена. Оказало се, че в периода от преди от 12 до 10 милиарда години температурата на междузвездния газ, изпълващ Вселената, рязко е нараснал - от 8000 до 12 000 градуса по Целзий. Тъй като по това време Вселената се е разширявала с много голяма скорост, газът е трябвало да изстива.

Учените са предположили, че нагряването е станало благодарение на "работата" на квазарите. Излъчваните от тях високоенергийни ултравиолетови лъчи са изваждали електрони от атомите на хелия в газовите облаци. Тези електрони, на свой ред, са се сблъсквали с други атоми и в резултат на това газът се е нагрявал.