Местните жители приписали взрива на гнева на злите духове и не искали да придружават изследователите в техните експедиции.
По време на своите пътувания, Кулик установил, че районът на унищоженията бил изключително голям. Той се натъкнал на огромни пространства повалени гори. Взривната вълна успяла да изтръгне от корен цели брези и борове.
Близо до центъра на взрива унищоженията били предизвикани не само от взривната вълна: тук дърветата били овъглени или обгорени. Следите показвали, че е невъзможно това да е бил обикновен горски пожар. По всяка вероятност дърветата са се подпалили в резултат на силна топлина, дошла отгоре. На разстояние стотици квадратни километра всичко живо било унищожено.
Местните жители приписали взрива на гнева на злите духове и не искали да придружават изследователите в техните експедиции.
Там, където Кулик се надявал да открие някакви останки от метеорит, нямало нищо. В самия център на взрива обаче, където унищоженията би трябвало да бъдат най-големи, Кулик попаднал на неповалена от взрива гора. Дърветата били овъглени, без игли и изглеждали като телеграфни стълбове, но все пак стоели изправени.
Обектът, наблюдаван от толкова свидетели, не е избухнал на Земята, а над нея. |
Следи от метеорит Кулик не намерил нито в тази, нито в по-късните си експедиции. Какво тогава било предизвикало колосалният взрив?
През 1938 и 1939 г. Кулик посетил Тунгуска още два пъти. Експедициите не довели до събирането на нови данни. В пътуванията им неговият спътник и приятел Кринов обмислил идея, която по-късно родила нова хипотеза за случилото се в Тунгуска.
В дневника си Кринов написал: “Съществува само една-единствена възможност да се обяснят всички несъответствия, в които се препъват опитите ни за възстановяване картината на експлозията в Тунгуска. Обектът, наблюдаван от толкова свидетели, не е избухнал на Земята, а над нея.”.
Втората световна война прекъснала по-нататъшните изследвания.