До 1921 г. около взрива над Тунгуската тайга се мълчи. Едва след това започват изследвания в района на река Тунгуска, като те преследват чисто практически цели. Съветските власти предполагат, че взривът в тайгата е причинен от падането на метеорит. Това ги кара да се замислят над възможността да използват суровината, “изпратена им от небето”. Научен факт е, че големите единични метеорити съдържат огромно количество желязо.

     Човекът, оглавил първата експедиция, която трябва да открие евентуалният метеорит, е ученият Леонид Кулик. Той проучва всички достъпни информации и сведения, отнасящи се за взрива. В редица вестници са публикувани показания на очевидци на събитието.

В утрото на 1908 г. жителите в района на Тунгуска видели голям светещ обект.

     Журналистически материали разказват, че “в утрото на 1908 г. жителите в района на Тунгуска видели голям светещ обект с толкова силен блясък, че не можел да се наблюдава с просто око. В продължение на десетина минути той падал бавно и имал формата на светеща тръба”.

     Отделни свидетели описват силни детонации, които предшествали появата на огъня, обхванал тайгата. След като се запознава с достъпните публикации, както и с някои научни материали, Кулик се отправя към Сибир, като изследва района на експлозията. Тази негова експедиция не успява да установи точното място на детонацията, но Кулик открива нещо изключително важно – въпреки изминалите 13 години, все още са останали много живи свидетели на събитието.

     Кулик предприема следваща експедиция през 1927 г. Този път той е значително по-добре подготвен, притежава необходимите средства за придвижване в труднопроходимата тайга и подходящо оборудване. На 13 април 1927 г. Кулик вижда със собствените си очи това, което от 19 години все още не е проверено от никой. Сведенията на Кулик са изключителни. Той е първият, описал подробно следите от случилото се в Тунгуска.