На 11 септември 1978 г. умира Георги Иванов Марков - български писател белетрист, драматург, журналист; емигрант. Роден е на 1 март 1929 г. с. Княжево, Софийско. Произведенията му изследват пораженията, които тоталитарната система нанася върху обществото. В емиграция писателят работи в Би Би Си и “Свободна Европа”, откъдето излъчва в ефир “Задочни репортажи за България” (репортажите и есетата - “биография на политическия режим в България”, са издадени след 1989 г.). Убит е по политически причини. На 7 септември 1978 г. в Лондон, на моста "Ватерло", е извършен атентат срещу него с т.нар. български чадър. На следващия ден състоянието му се влошава и той постъпва в болница, където в 9 ч и 45 мин на 11 септември умира. Причината за смъртта му е отравяне с рицин, вкаран в тялото на Г. Марков при убождането с чадъра.

      Георги Марков завършва индустриална химия, работи няколко години по специалността. След 1959 г. става професионален писател. Започва една силна и успешна писателска кариера - романа "Мъже" (1962), посрещнат от младото поколение като колективно автобиографично свидетелство, новелите в "Портрет на моя двойник" (1966) и особено в "Жените на Варшава" (1968) и др. Но постепенно безпощадният критицизъм на Марков, нравственият му максимализъм натрупват в съзнанието му "чувство на непоносимост" (както сам го определя в по-късен репортаж) - към бита на "социалистическия писател", към двойния морал на комунистическите велможи, към жестоката и просташка хитрост на диктатора Тодор Живков. Така влиза в остър конфликт с наблюдаващите културата идеологически партийни цензори заради няколко свои пиеси, които една след друга са свалени от сцена (някои още на първото представление). Инцидентът със "закритата" премиера на "Аз бях той" (гледана само от партийни апаратчици и верни на социалистическия реализъм критици) в Сатиричния театър в София на 15.VI.1969 г. става повод за съдбоносното решение на Марков да емигрира.

      За кратко живее в Италия при брат си и в Германия. През 1970 г. се заселва в Лондон, където работи в българската секция на Би Би Си, сътрудничи на Радио "Дойче веле". Издирените наскоро документи от архивите на Държавна сигурност (самото досие на Марков се смята за унищожено веднага след падането на Берлинската стена) свидетелстват, че още от първите месеци на емигрирането му ДС следи дейността му и буквално всяка негова стъпка. Многозначителен е и псевдонимът, под който е разработван - "Скитник".

      В края на 1972 г. в София е инсцениран задочен процес срещу него и е осъден на 6 години и половина затвор по печално известните чл. 101 и 108 от Наказателния кодекс (обв. акт 7172 и присъда от 26.12.) за "поставяне в услуга на чужди организации във вреда на НРБ [...] с цел да отслаби властта [...] написал коментари и есета с клеветнически твърдения засягащи държавния и обществен строй в НРБ". Следващите години дори споменаването на името му публично носи репресии.

      И в емиграция Георги Марков не забравя пошлостта, насилието и лицемерието на тоталитарната система, чувства се длъжен непрекъснато да отправя своите послания към останалите в "лагера" сънародници. Предупреждаван е многократно от посредници на управляващите комунисти и ДС да прекрати антикомунистическата си дейност, особено във връзка със знаменитите "Задочни репортажи за България". През 1977-1978 г. те се излъчват веднъж седмично по радио "Свободна Европа" и се слушат с огромно внимание в България, като изиграват решаваща роля за формирането на антикомунистически опозиционни становища и поведения. Ето изречения от тях: "И така, Партията е България. И, разбира се, България е Партията. Всеки е българин дотолкова, доколкото е в крак с Партията. Иначе не е никакъв българин - колкото и да обича родната земя, колкото и да се гордее с историята, колкото и добре да знае български език." ("Мила Родино, ти си земен рай"). "Струва ми се, че единственото масово чувство, изразено от българския народ към чужда държава, е това спрямо СССР и то най-меко казано е чувство на неприязън (...) Постепенно антисъветската вълна стихна и чувството на ненавист премина в апатия. За огромното мнозинство от хората България е "продадена" на СССР завинаги и докато съветската държава съществува, нищо не може да бъде променено" ("Любовта към Големия брат").

      През 1992 г. генералът от КГБ Олег Калугин прави сензационно разкритие за помощта, оказана от КГБ на българската Държавна сигурност за убийството на Г. Марков. Досието на писателя в ДС обаче е унищожено и истината за убийците му остава неизяснена. Остават обаче неговите романи и повести и "Задочните репортажи за България", разкриващи картината на тоталитарна България.