Бермудският триъгълник е един от морските пътища с най-печална известност. Атмосферните условия за навигация там са ужасни, а пилотите на самолети и капитаните на кораби не са безгрешни. Има нещо ужасяващо във факта, че в едно относително малко водно пространство са изчезнали стотици кораби с екипажите си и десетки самолети.

     Така например, на 5 декември 1945 г ескадрила от пет американски изтребителя изчезва безследно в района на “дяволския” триъгълник. Подобна е и съдбата на танкера “Мърин Сълфър Куин” с водоизместимост 16 500 тона, който също необяснимо изчезва на 6 февруари 1954 г.

Списъкът на изчезналите самолети и кораби се удължава непрекъснато.

     Към тези обезпокояващи факти се причисляват и изчезналите екипажи, само екипажи, докато самите кораби, рано или късно са били намирани. Първият отбелязан от хрониките подобен факт датира от 1881 г. Корабът “Елън Остин” намерил в открито море шхуна с неизвестно име, от която изчезнали екипажът и всички инструменти. Затова пък останали недокоснати запасите от храна. По-късно по време на буксиране на шхуната изчезнали двама моряка от екипажа на “Елън Остин”.

     Списъкът се удължава непрекъснато. На 5 декември 1946 г., точно година след изчезването на споменатата ескадрила изтребители, на юг от Маями била намерена шхуната “Сити Бел”. Два дни преди това тя напуснала един от Бахамските острови с екипаж и пасажери, наброяващи общо 32 души Шхуната била безлюдна. От хората нямало никаква следа.

     Съществуват няколко хипотези, които се опитват да обяснят честотата на катастрофите и изчезванията в Бермудския триъгълник. Такива са хипотезите за смущенията в гравитационното поле и за инфразвуковете.