Екип от американски и китайски учени се опитва да разработи методика за спасение от неизбежното им разрушаване на известните теракотови войници от гробницата на китайския император Цин Шихуан.

     Според специалистите войниците, които са “преживели” почти две хиляди години заключени в подземната гробница, сега стремително се разрушават от влагата, замърсения въздух и слънчевата светлина, съобщава хонгконгския вестник South China Morning Post.

     Директорът на Института за изследване на естествената среда към Китайската академия на науките Цао Цюндзи смята, че ако спасителната операция не започне веднага, след сто години гробницата ще прилича на използвана шахта от каменовъглена мина. Вследствие на разпадането статуите ще се деформират до такава степен, че няма да представляват никакъв интерес.

     През май миналата година Цюндзи, разтревожен от трагичното състояние на теракотовите войници, започна търсене на партньори за мащабен проект по спасение на уникалния комплекс. Сега в “групата за бързо реагиране” освен представители на академичните среди на Китай са включени и американски спацеалисти от Института за изследване на пустините и Хонгконгския технически институт.

     С помощта на специални инструменти и прибори, предоставени от американските и хонгконгските партньори, китайските изследователи от музея на Цин Шихуан ще извършат задълбочен мониторинг на условията във вътрешността на гигантския исторически комплекс. Пробите от въздуха ще бъдат изпратени за анализ в лаборатории в САЩ и Хонгконг, за да се определи наличието на вредни компоненти и степента на опасност, която те представляват за статуите.

     Историците смятат, че уникалните теракотови войници са изработени в началото на трети век след Христа и разположени в гробницата на китайския император Цин Шихуан. Този единствен по рода си комплекс е открит през 1974 г. от селяни, които имали намерение да изкопаят кладенец на мястото на гробницата.

     В момента на открито се намират около две хиляди от осемте хиляди теракотови войници на Цин Шихуан. През 1987 г. гробницата бе включена в списъка на ЮНЕСКО.