1. Сталин и Саддам произлизат от семейства, живели в мизерия. Двамата рано остават без бащи.
   Сталин е роден в грузинското градче Гори на 21 декември 1879 година в семейството на Висарион Джугашвили – местен обущар, който поради своята склонност към алкохола оставя рано жена си и невръсното си дете.
     Саддам е роден в градчето Тикрит на 28 април 1937 година в семейството на сунитски селяни. Той остава без баща още на деветмесечна възраст.

      2. Сталин и Саддам не носят истинските си фамилии.
     Истинското име на Сталин е Йосиф Висарионович Джугашвили, а на Саддам - Ал-Тикрити.

      3. Сталин и Саддам прекъсват своето образование, за да се включат в революционни организации.
   Сталин напуска духовното училище в Тбилиси, за да се включи в нелегалното марксистко движение в Русия. През 1903 г. той става член на ЦК на болшевишката партия и постепенно се издига в нейната йерархия.
   Саддам се опитва да постъпи в елитна багдадска военна академия, но не е бил приет поради нисък успех. През 1952 г. той се записва в юридическия колеж “Ал-Харк”. През 1954 г. постъпва в тайното звено на Баасистката партия, чиито идеи представляват смес от социализъм и арабски национализъм. Саддам успява да се дипломира едва през 1969 г. Отива на изпита с пистолет на колана, съпроводен от четирима въоръжени телохранители.

      4. Сталин и Саддам влизат в политиката като атентатори.
     При изпълнение на един от многото атентати срещу представители на властта в царска Русия Сталин е ранен в лакътя, като ръката му остава с недъг до края на неговия живот.
     През 1959 г. Саддам участва в революционна група, на която е възложена задачата да убият тогавашния министър-председател на Ирак Абдел Касем. Шофьорът на министър-председателя и неговият адютант са убити, но самият Касем се спасява. Голяма част от нападателите са убити, Саддам е ранен в престрелката.

      5. Сталин и Саддам излежават присъди в затвора.
     През 1905 г. Сталин е арестуван и заточен в Сибир по обвинение в нелегална революционна дейност.
   С падането от управление на Баасистката партия през 1966 г. агенти на новото правителство устройват засада на Саддам. Той е заловен и хвърлен в затвора.

      6. Сталин и Саддам митологизират революционните си години.
     За Сталин се създава митът, че успява да избяга от Сибир, където е заточен, като достига пеш до Москва. За да се измъкне от преследвачите си, той насред зима преплува полузамръзнала река.
     По време на атентата срещу Касем Саддам е ранен в престрелката. За него се ражда легендата, че сам си прави операция, като с нож изважда от крака си заседнал куршум, след което се преоблича като бедуин, преплува р.Тигър, краде едно магаре и с него бяга в Сирия.

      7. Сталин и Саддам са нелегитимни владетели.
     Сталин, разбира се, не е избран от народа. Той е временно назначен на поста Генерален секретар на комунистическата партия. Но веднъж сдобил се с властта той не позволява да бъде свален. Дори и след неодобрението на вожда Ленин за начина на действие на Сталин, той остава на поста генерален секретар в продължение на 30 години.
     На 16 юли 1979 г. възрастният Ахмед Хасан Ал-Бакр напуска президентското кресло не без помощта на своя родственик и “дясна ръка” Саддам Хюсеин. Президентът на Ирак печели “демократичните” избори през есента на 2002 г. с мнозинство от 99,6%.

      8. Сталин и Саддам незабавно затвърждават абсолютната си власт.
     С оглавявнето на партията и държавата Сталин премахва всеки, който може да застраши едноличната му власт. Той започва нечувани политически чистки, като в течение на няколко години много видни комунистически функционери от революцията през 1917 г. и саратници на Ленин са обвинени в измяна и екзекутирани. На големите публични процеси повечето от тях правят открити “самопризнания”.
   Новият президент на Ирак от 16 юли 1979 г. веднага извършва широкомащабна чистка. В деня на встъпването му в длъжност Саддам възлага на брат си да оглави комисия по разследване на антидържавната дейност. Арестувани са 21 ръководни деятели на партията БААС, почти всички министри и близки приятели на иракския президент, с чиято помощ той неотдавна се добира до властта. На всеки от тях е предявено обвинение за измяна и заговор против нацията, по конкретно: “предаване на секретни сведения на Сирия”. Всички са разстреляни след самопризнания.

      9. Сталин и Саддам използват култа към себе си като основна пропаганда за увличане на масите.
     Огромни статуи на вожда “разкрасяват” почти половин век бившия СССР и държавите от Източна Европа. Сталин си присвоява титлата генералисимус, приписва си десетки томове книги и, разбира се, победата във Втората световна война и “спасението” на народите от Русия и Източна Европа.
     Що се отнася до Саддам, трябва да се отбележи, че в Ирак няма град, където да липсва паметник на “вожда на арабската нация”. Иракчаните се шегуват: “ако броим населението, то ще сме 36 млн. – 18 млн. жители и още толкова статуи на Хюсеин ”.

      10. Сталин и Садам са жестоки и безмилостни властници.
     Сталин превръща бившия СССР в огромно гробище. С негово име на уста милиони хора са избивани, мислейки, че вождът няма пръст в нечовешките изтребления. С грандиозните кампании по индустриализацията и колективизацията Сталин всъщност води война срещу собствения си народ. Колективицацията по това време е крайно непопулярна и много хора се вдигат на бунт. По лично Сталиново нареждане непокорните са избити. Тези, които не са засегнати от репресиите са обречени на гладна смърт. Данните за жертвите от колективизацията варират от 9,5 млн. до 20 млн. Сталинската система може да се оприличи на гигантски лагер, в който само един има право да бъде “личност” - върховният вожд.
     За да бъдат сломени морално “предателите” и принудени да признаят “вината си”, по лични заповеди на Саддам политическата полиция затваря в съседните килии на затвора техните деца. Децата са изтезавани пред очите на родителите, изнасилвани са малолетни момичета, избивани са цели семейства.      Моралните ценности на Саддам Хюсеин се променят в зависимост от собствените му интереси. Той прави само онова, което счита изгодно за себе си. За да удовлетвори своите амбиции, Саддам започва война с Иран - най-кръвопролитната война през последните 50 години. Той заявява на арабските си съседи, че войната ще продължи няколко дни и ще бъде урок за режима на Хумейни. Всъщност тя струва на Ирак 500 хиляди живота, около 500 млрд. фунта стерлинги и завършва след 8 години. Саддам Хюсеин без огризения обявява войната за победоносна.