В началото на януари 2005 г. египетски учени изследваха мумията на фараона Тутанкамон и публикуваха резултатите от своите изследвания. Специалистите единодушно достигнаха до извод, който разтърси научните среди - младият фараон е починал от естествена смърт, а не е бил убит от приближените си, както се считаше досега. Напълно бе изключена вероятността Тутанкамон да е умрял от нанесен му по главата фатален удар - черепът няма следи от характерните поражения. Окончателните резултати относно причината за смъртта на фараона ще бъдат публикувани до края на 2005 г.

     Процедурата по изследване на мумията на Тутанкамон бе предшествана от ожесточени спорове и “битки” между учените и общественото мнение - изследователите държаха да изнесат мумията от гробницата и да я изследват в Кайро, което обаче предизвика бурни протести сред египетското население. Първоначално учените се отказаха от плановете си за мумията, но след това достигнаха до компромисен вариант, удовлетворяващ и двете страни - изучаването на мумифицираните останки на Тутанкамон бе извършено в самата гробница.

     Оказа се, че мумията се намира в изключително лошо състояние. Английският египтолог Хауърд Картър, който открива гробницата на Тутанкамон през 1922 г., използва нагорещени метални пръти за отварянето на саркофага и за снемането на златната траурна маска - “варварска технология”, според съвременните разбирания. В онези години обаче, точно този метод няма конкуренция сред научната общественост. След отварянето на саркофага, мумията повече от година е изложена на въздействието на въздуха и слънчевите лъчи, което води до сериозоното й повреждане - останките се разпадат на 13 отделни части.

     Именно поради тази причина египетските граждани не позволиха на учените да пренесат мумията в Кайро. Подобно пътешествие би се оказало фатално за останките на фараона, а и от религиозни съображения на изследователите не бяха позволени подобни действия, дори й в името на науката.