Според историческите източници Япония е прародината на всички разновидности на ръкопашния бой “кемпо”. Но преди около сто години в самата държава съществуват единствено слухове за тайнствената самоотбрана без оръжие. Съвременното японско изкуство “кемпо” произхожда от Окинава - най-големият остров от архипелага Рюкю и морски кръстопът на древните търговски пътища. Населението на Окинава има общи етнически корени с японците. То говори собствен език и защитава ревностно своята независимост.

     През 1372 г. кралят на Рюкю се признава за васал на Китай. Империята изпраща военен посланник в Окинава, а китайска колония се заселва в покрайнините на град Наха. По-късно нейни членове се прехвърлят и в градовете Сюри и Томари. Въпреки, че китайската общност живее изолирано, подобно на останалите държави от Югоизточна Азия, именно от нея се прокрадват първите сведения за “кемпо” - тайнственото изкуство на ръкопашния бой.

Окинава е най-големият остров от архипелага Рюкю.

     През 1429 г. крал Сьо Ха Си окончателно обединява феодалните владения в Окинава. В желанието си да пресече всякакви опити за бунтове и да укрепи властта си, Ха Си забранява на всички освен на кралските войни и на придворните си да носят оръжие. Окинавците остават напълно беззащитни пред произволите на войниците и разбойническите шайки, които бродят из гористите планини на острова. Мерките на Ха Си принуждават селяните да противопоставят силата на волята и твърдостта на духа си срещу оръжието, а срещу стоманената броня - добре тренираните си мускули. Традициите на “кемпо” - единственото средство на народа за борба с узурпаторите, се предават от поколение на поколение в Окинава.

      След като кралство Рюкю отказва да подкрепи военните авантюри на могъщия японски владетел Тоетоми Хидеуши, съдбата на архипелага е решена. През 1606 г. Окинава е завладян от 3000 самураи. Кралството се превръща в протекторат на японската империя. Населението е подложено на непосилни данъци и жестока дискриминация.

Селяните са принудени да се борят с голи ръце срещу многочислените самурайски отряди.

     Селяните обаче не остават безучастни. В отговор на насилието срещу тях те започват да убиват събирачите на данъци и да унищожават самурайските конвои. Тогава японският наместник Хидеуши заповядва да се конфискува оръжието на населението. В цяла Окинава започва “лов на мечове”. Селяни, граждани и монаси, които укриват дори обикновено ножче, са заплашени със смъртно наказание. За да бъде изключена всякаква възможност за производство на оръжие, ковачниците по селата се изгарят и се изземват всички домакински предмети, направени от метал. На жителите на всяко село се предоставя по един-единствен нож, който се намира в японски страж и се дава срещу разписка за съвсем кратък период от време.

     Селяните не са в състояние да се съпротивляват с голи ръце срещу войниците. Двама-трима майстори на “кемпо” обаче са достатъчни, за да се справят с няколкостотин насилници. В тайните общности, които възникват в градовете и селата се усъвършенстват всякакви хватки за борба без оръжие срещу меч, копие и лък. Неравните сблъсъци продължават почти два века, докато накрая бунтовниците са надвити от огъня на японските мускети.