В Китай съществувало поверието, че в подножието на Кунлунската планина е скрита долина, в която в абсолютна хармония живеят безсмъртни хора. Индийците пък търсели на север от Хималаите обителта на “съвършените”, наричана Калапа.

     Ако страната Шангри Ла не е мит, а реалност, то едно от най-вероятните места, където тя може би се е намирала, е Тибет, разпалващ въображението на хората от незапомнени времена. В записки на европейски пътешественици преди векове е отбелязано, че тибетските монаси притежавали свръхестествени сили. Считало се например, че последователите на учението “пунг гон” могат да преодолеят силата на земното притегляне и да преминават в пространството с удивителна скорост.

     Английската пътешественица Алекс Дейвид-Нил, която в началото на XX-ти век живее 14 години в Тибет, твърди че е видяла лама (монах), който се придвижвал с невероятна скорост, като при това дори не бягал. “Сякаш не се движеше по земята, а се придвижваше с гигантски скокове!”, твърди пътешественицата.

     Подобно необяснимо явление наблюдава и руският пътешественик и художник Николай Рерих, който много пъти е посещавал Тибет и описва видяното в книгата си “Шамбала”, издадена през 1930 г. Шамбала се превръща в символ на изгубената страна Шангри Ла.

     Идеята за господстваща раса, надарена с мистически сили и свръхестествени способности, се оказва привлекателна както за окултистите, така и за нацистите, които с всички средства търсели тази тайнствена обител. Не им било съдено да я достигнат, а Шангри Ла остава една мечта – царство на блажения покой, където се изпълнявали всички човешки желания.