Крепостта Червен се намира в непосредствена близост до Черни Лом. Тя е разположена върху свод от скали, до които отвеждат 235 каменни стъпала. За търговците, житарите, болярите, митрополита и конниците съществува и друг път откъм Дунав покрай Селище. В Червен са намерени най-ранните надгробни паметници у нас. Открити са вградени в крепостната стена. В Червен са запазени и много други находки – следи от шини на колела, върхове от стрели, алебарди, бронзови теглилки, двадесет огромни бойни топки за разрушаване на обсадни машини, езически рисунки. Червен е най-запазената българска средновековна крепост. Крепостната й стена е висока 12 метра.

     Средновековният Червен н продължение на векове е представлявал военно-административен и религиозен център на хърцоите. Началото на етнографската група “хърцои” се поставя от съюз между българи, славяни и траки, а името “хърцои” е сходно с името на славянското слънчево божество Хърс.

     Когато езическа България се покръстила, в Червен били изградени много черкви. Досега са открити дванадесет на брой от тях и най-големите по своите размери са и най-големите във вътрешността на Балканите от периода XII – XIV в. Средновековният Червен представлявал митрополитско седалище. Самата крепост в средновековен град Червен се намира до село Кошово. Там са открити жертвеници или т. нар. “шараптани”, които са доказателство, че Червен още преди покръстването си е бил могъщ езически култов център.

Червен е единственият град, който запазва народния традиционен живот, наред със столицата Търновград.

     На юг от крепостта е Тумбата, а на север – Голям рай манастир, Малък рай манастир и Кошута, които характеризират Червен като дохристиянски център. И в днешния Червен надгробните паметници са със знаците на “световното дърво” на езичниците. Върху зидове на черквите са открити рисунки на конници, елени и грифони със странни туловища. Червен се намира на равно разстояние от 90 км. от двете български столици Преслав и Търново. На много места из крепостта Червен са открити следи от пожари, което говори, че тя често е била атакувана от нашественици.

     В разцвета на града гражданите наброявали около 10 000: ковачи, търговци, шивачи, златари, грънчари, войници, войводи. С архитектурното майсторство на червенските строители поразява водоизточника в подножието на строителната кула на крепостта. Тунел свързва средновековния град-крепост Червен с подземния водоизточник в подножието на скалния венец.

     Из цяла Североизточна България, Червен е единственият град, който запазва народния традиционен живот, наред със столицата Търновград. Руините на градовете си приличат. Двете кули са едни и същи, но оригиналната е червенската, а търновската – нейно копие, наречено Балдуиновата кула.