Историята си спомня, че когато през есента на 1879 г. в София било взето решението да се свика Народно събрание се оказало, че трябва да се намери подходяща постройка, в която да се съберат 200-та народни избраници. След дълги умувания княз Дондуков-Корсаков избрал за целта дълга дървена едноетажна сграда, построена през 1878 г. като клуб на стотиците руски офицери, живеещи в столицата. Тогавашните лидери на консервативната и либералната партия одобрили неговия избор.

     След малка и бърза реконструкция сградата била приспособена за Парламент и на 22 октомври в нея се открила първата сесия на Първото обикновено Народно събрание. Самото Народно събрание обаче нямало дълъг живот - след едномесечна законотворческа дейност, то било разформировано със специален указ на княз Батенберг. Обяснението на монарха било, че депутатите не успели за изберат за министри люде, които да се ползват с неговото пълно доверие. Истинският мотив обаче бил, че Батенберг не понасял това Народно събрание, тъй като в него преобладавали либералите.

През 1881 г. Батенберг суспендирал конституцията - акт, който имал за цел да узакони Великото Народно събрание.

     Второто Народно събрание било избрано през февруари 1880 г. То заседавало в същата дървена постройка. Както е известно, през 1881 г. Батенберг суспендирал конституцията - акт, който имал за цел да узакони Великото Народно събрание. То се свикало на 1 юли в Свищов и заседавало в някаква набързо пригодена барака.

     Софийската сграда, в която заседавал Парламентът, често се давала под наем на потребителски театрални трупи. При подобно представяне през зимата на 1881-1882 г. в дървената постройка пламнал пожар и тя изгоряла до основи. След това Народното събрание започнало да заседава в сградата на наскоро построената мъжка гимназия.

     Едва след 1883 г., когато Батенберг възстановил конституцията, започнала да се строи новата сграда на Парламента. Окончателно тя била завършена през 1884 г. и през ноември в нея започвало работата си Четвъртото обикновено Народно събрание.