След поражението на пълководеца Мегнон при река Граник самият персийски император Дарий III излиза от Вавилон, за да спре настъплението на Александър Велики. Неговата войска е два пъти по-голяма от тази на македонския владетел. Въпреки това Александър Велики не отстъпва, както се предполага, че ще направи, а през месец ноември 333 г. пр. Христа се изправя срещу Дарий III в битката при крепостта Исос.

     Персийската войска е съставена от над 150 000 гръцки наемници, стрелци с лъкове, пехотинци и кавалеристи. Никой никога не е успявал да я победи. Александър Македонски обаче неспирно обхожда редиците на своята армия с думите: “Настъпи последният час на велика Персия!”. Последвалата битка е с ужасен изход за персите. Александър знае, че главната заплаха идва от кавалерията на врага. Военната му стратегия предвижда атаки от няколко страни с малки отряди, които да разбият пехотата и стрелците. Този план донася и победата.

Македонският владетел се обявява за истински покорител на Персия.

     След поражението Дарий III успява да избяга невредим от бойното поле. Александър пленява колесницата и лъка му, а македонските войници откриват в бойната палатка на персийския владетел купища скъпоценности, злато и сребро. Александър Велики се окичва с тях като истински покорител на Персия. Сред плененените в битката са майката и дъщерята на Дарий III. Според съчинение на древен философ Александър взел за съпруга жената на Дарий и тя му родила син, който нарекли Херкулес.

Армията на Александър Македонски е вече 70 000 по своята численост.

     Следващата цел на Александър е град Тир. Това е един от най-големите градове на Персия, построен на остров на около километър от брега. Седем месеца войниците на Александър строят мост до острова, по който да премине македонската армия. За падането на града разказва римският автор Квантос Руфус в своята “История на Александър Велики от Македония”. Тир имал население от 23 000 души, повечето от които били жени и деца. В града се намирал и храмът на Херкулес. След като влязъл в Тир Александър Македонски наредил 13 000 жени и деца да бъдат пленени и отведени в робство. 2000 мъже били разпънати на кръст. Такова било наказанието за жителите на града, които не се предали веднага. За да отбележи победата си, Александър се качил на най-високата обсадна кула и вдигнал ръце във въздуха като велик император. Войниците му го помолили да не го прави, защото така се излагал на стрелите на скрити врагове, но той не ги послушал.

В Корана Александър е наречен Двурогият.

     Подобна е и съдбата на Газа (днешна Палестина). Вражеските войски предвожда пълководеца Батис, когото македонците залавят и отвеждат при Александър Велики. Батис отказва да коленичи доброволно пред владетеля. Заради това той е вързан за колесница и влачен с часове около градските стени. След смъртта му Александър заповядва да го погребат с почести.

     През Газа преминават много завоеватели, но Александър Велики е първият, който опустошава града до основи. Владетелят се превръща във въплъщение на ужаса за жителите на цяла Азия. В Корана той е наречен Двурогият. Там е записано още, че Аллах решил да направи Александър Македонски свой заместник на земята.

     През декември 332 г. пр. Христа Александър Велики влиза в Египет. Той разкрива египетската цивилизация пред света. На брега на река Нил Александър Македонски построява пристанището Александрия - космополитен град с чудни храмове и дворци. В Александрия се намирали най-голямата библиотека в света и Александрийският фар - едно от седемте чудеса на света. Под улиците на града е изградена мрежа от водопроводни канали, захранващи Александрия с вода от Нил. Още по-дълбоко под пристанищния град се намират катакомбите.

На 19 октомври 331 г. пр. Христа македонската войска влиза във Вавилон.

     Легенда разказва, че Александър отишъл със свитата си в оазиса Сиуаха, който се намирал на 9 дни от река Нил. По пътя се случили две поличби - Александър загубил вярната посока, но няколко лешояда му я показали; след това свършила водата, но започнало да вали. Според преданието от оазиса Сиуаха великият бог Амон говорел на хората. Тук при “Слънчевия извор” се намирал неговият храм. Жреците провъзгласили Александър Велики за божи син. Той бил обявен за крал-бог. Започнали да го считат за египетския фараон Александрус.

     През октомври 331 г. следва ново сражение с Дарий III при крепостта Галгамела. Персийската армия образува обръч около македонците, но Александър вече добре познава слабостите на противника си и удържа съкрушителна победа над него. Превзети са и градовете Суза и Вавилон, ключова роля за което изиграва персийският генерал Мазеас. Той е военоначалник от армията на Дарий III, алгамела се сблъскват 200 скитски колесници, мечове, щитове, копияедин от най-смелите и достойни мъже сред персите, но въпреки това изменя на господаря си и се превръща в предател. Това той прави, защото Дарий III му обещава за жена дъщеря си, но след това се отмята от думата си. Така на 19 октомври 331 г. Александър Велики влиза през портите на Вавилон. Той вече е на 25 години, а армията му наброява 70 000 души.