Принцът изоставил двореца, жена си и току-що роденото си дете и се отдал на аскетизъм. Шест години той живял като отшелник, заедно със свои ученици, но не успял да достигне до Просветлението, което търсел - как да спаси всеки, който живее и страда!

     Но той успял да открие Средния път. Учениците му го изоставили, когато Сидхарта започнал да яде нормална храна, което е чуждо на аскетския живот. Моментът на същинското прозрение дошъл, когато той останал в самота и вглъбен прекарал седмици на брега на пълноводна река под едно дърво бо (индийска смокиня). Именно тогава Сидхарта Гаутама се превърнал в Буда, т. е. Просветен.

     Той прозрял истината за земното съществуване и си спомнил всички свои предишни животи. Буда до края на дните си останал духовен водач и проповядвал своите Четири истини. Той излагал своето знание с помощта на устни беседи, проповеди и чрез своята лична сила като дух и мисъл.

Буда до края на дните си останал духовен водач и проповядвал своите Четири истини.

     Първоначално само направление, а по-късно философия, будизмът се претопява в индийската история, превръщайки се в религия. Той се прехвърля и трансформира в Китай, Япония, Тибет и други места в Азия под нови форми. В Япония се развива като Дзен-будизъм.

     Дзен е спонтанност, Дзен е непосредственост. Дзен запазва основната идея на будизма за вечната природа на чистото съзнание и за прераждането. Основно средство за постигането му е медитацията. В свят на жестокост и болка, на разрушения и смърт единственото, което има смисъл, е постигането на духовно съвършенство. Чрез медитацията съзнанието се отдръпва и душата се оголва. Видимият свят се оттегля. Всичко освен духа се превръща в илюзия.

Открит е Пътят към спокойствието, вечното равновесие, непосредствеността, завършеността и недосегаемостта.

     Дзен желае да пречисти ума от логиката, от описанията и обясненията на света. Основен атрибут на Дзен-будизма са коаните. Това са словесни форми, които разрушават езика и логичното в него. Коаните отговорят на въпросите “Кой е Буда?” и “Какво е Дзен?” чрез парадоксални до нелепост твърдения.

     Какъв е звукът от пляскането на една ръка?

     Устата е врата на бедите.

     Чист вятър, увит в скъсана риза.

     По този начин се достига целта на Дзен - излизането отвъд властта на логиката. Открит е Пътят към спокойствието, вечното равновесие, непосредствеността, завършеността и недосегаемостта. Дзен е мистичен, но не фантастичен или окултен. Дзен като будизъм е човекът като господар сам на себе си. Господар на разума, чувствата и желанията.