Творчеството на Яворов е многолико и сложно. През живота си Яворов обича две жени – Мина и Лора. Те не престават да го вдъхновяват до края на дните му.
За съвременниците му личността на Яворов е противоречива, дори неразбираема и загадъчна. Яворовата трагедия напомня по своята неизбежност античните. Критици и изследователи го наричат по различен начин - “поет на нощта”, “певец на безнадежността, на отчаянието и страданието”. Яворовата култура е първична и мистична. Най-точно личността на големия българин се описва от самия него:
“Сприхавостта, хумора и съмнението имам от баща си, а от майка си - любовта към народната песен, сърдечността, вярата, поезията. Тези две крайности - моите демони и ангели - поменувам в стиховете си”.
Яворов е гениален поет, самоотвержен революционер и виден общественик. Той се ражда в Чирпан - град, който описва в автобиографичните си произведения като
“твърдо място, смело и героично”. Според Яворов именно на Чирпан той дължи бунтарския си дух, пламенното си въображение и почитта си към българския народ. Първите си публикации поетът прави на 17 години. Помага му Пенчо Славейков. Години по-късно Пейо Яворов, Пенчо Славейков, Петко Тодоров и д-р Кръстев основават литературния кръг “Мисъл”.
Тотю Крачолов има голямо семейство. |
Творчеството на Яворов е многолико и сложно. Македонските му спомени се редуват с бляскави характеристики на Любен Каравелов и Христо Ботев - плътно изваяни духовни портрети на великите български възрожденци - и с жестоко изобличителните му памфлети. Но коронно място сред произведенията на големия поет заемат стиховете. Повечето от тях излизат от печат в книжките на списание “Мисъл”.
Силно впечатление правят ранните стихотворения на Яворов - “Демон”, “Насаме”, “Прохладен лъч”,”Чудовище”. В петата книжка на списание “Мисъл” на челно място излиза стихотворението в проза “18 май”, посветено на Христо Ботев с мото:”Жив е той!”. В сбирката си “Хайдушки копнения” Яворов описва трите си преминавания в Македония.
Безкрайни са темите, които занимават душата на твореца. Яворов пише за откровенията на Страдалеца, за трагичното раздвоение, за самотата и освобождението от плътта, за изкуплението, за чистия и невинен образ на любовта.
Творецът достига върховете на българската поезия с “Калиопа”, “На нивата”, “Градушка”, “Арменци”, “Смъртта”, “Самота”, “В тъмнината”, “Вълшебница”, “Две хубави очи”...
Яворов изпитва безкрайно възхищение към поета и революционера Ботев. |
През живота си Яворов обича две жени - Мина и Лора. Те не престават да го вдъхновяват до края на дните му. През годините на любовта си с Мина, Яворов е най-прикрит и затворен.
За нея Яворов написва стихотворението “Две хубави очи” - история на копнежите му към една изключителна девойка.
Когато Яворов се запознава с Мина, тя е само на 16 години. Баща й е известният писател Йордан Тодоров. Любовта на Яворов към Мина е чиста и изгаряща. За жалост той открива заклети свои противници в лицето на братята на Мина - Христо и Петко. Стиховете на Яворов те наричат
“мистификация”. В тях те твърдят, че виждат отразените духовни преживявания на човек, който умее да заблуждава.
Лятото на 1910 г. е най-тъжното в живота на Пейо Яворов. |
Често пъти Яворов и Мина са разделени, защото Яворов много пътува. Поетът обикаля Франция, Швейцария, Австрия. Докато се намира в чужбина, Пейо Яворов написва пет стихотворения за Мина и ги събира в цикъла “Писма” -
“Мечта”, “Истината”, “Обичам те, въздушно нежна, в нежна младост”, “По стъпките ми вредом никне жълта злоба”, “Мечтата ти е очарована робиня”.
След завръщането на Яворов в България Мина заминава за Париж. На двамата е съдено да не са заедно. В Париж Мина се разболява сериозно и отива на лечение в санаториум до град Берк. Научил новината, Яворов подава молба до министъра на просветата за разрешение да замине в Париж.
Молбата му е задържана повече от два месеца, забавена поради ловки машинации от страна на братята на Мина. Любимата на Яворов издъхва съвсем млада - едва 20-годишна. Възпрепятстван от нейните близки Яворов не успява да види Мина на смъртното легло. Той я зърва едва на нейното погребение през лятото на 1910 г. Това е най-тъжното лято в живота на поета.