Група египетски учени обяви, че е успяла да изчисли точния “рожден ден”, т. е. датата на началото на строителството на Хеопсовата пирамида (Khufu's pyramid), най-голямата от трите Велики пирамиди на Гиза, построени от фараоните от Старото царство.

Екипът, ръководен от д-р Абдел-Халим Нуредин (Dr. Abdel-Halim Nureddin) изчислил с помощта на “исторически факти и прецизни астрономически изчисления”, че строителството на Хеорсовата пирамида е започнало на 23 август 2470 г. пр. н. е., предава агенция “Новости”. Новината бе съобщена от губернатора на провинция Гиза, Сайед Абдел Азиз (Sayyed Abdel Aziz), който допълни, че отсега 23 август ще е “национален празник” в провинцията, а Хеопсовата пирамида ще бъде включена в герба на Гиза.

Въпреки ентусиазма на Азиз, твърдението бе почти веднага отхвърлено от водещият експерт по древноегипетска история и главен археолог на Египет, д-р Захи Хауас (Dr. Zahi Hawass) и генералния директор на некропола край Гиза, Камел Уахид (Kamal Wahid), които посочват, че дори годината, в която е започнало строителството на пирамидата може да бъде установена само приблизително.

И двамата специалисти отказаха коментар, защо “точната” дата на началото на строителството на единственото запазено почти изцяло до наши дни от античните Седем чудеса на света, е близо век (90 години) по-късно във времето от годината, в която повечето египтолози смятат, че е завършено строителството гробницата – 2560 г. пр. н. е.

Специалистите, изучаващи историята на Древен Египет принципно избягват да дават точни дати по Грегорианския календар на събитията от фараонската епоха, тъй като времето в нея се е измервало по съвсем различен начин. Древните египтяни броели годините от възкачването на власт на всеки от фараоните, при което с възкачването на престола на всеки нов цар календарът се занулявал.

Тъй като не е открит нито един документ с имената на всички владели Египет фараони и помежду тях съществуват дупки във времето, когато страната е била разединена (т. нар. междинни периоди), повечето дати в древната история на страната се изчисляват приблизително с допустима разлика от близо десетилетие и дори няколко десетилетия.

В древността височината на Хеопсовата пирамида достигала близо 147 м., но в днешни дни върхът й е частично разрушен и най-високата й точка е на ниво от 138,8 м. Въпреки това, до XIV век Великата пирамида на Гиза си оставала най-високото съоръжение в света.

Дължината на основите на пирамидата било около 230 м., а днес е около 225 м. За строителството й са използвани 2,3 млн. каменни блока, чието общо тегло се изчислява на 5,9 млн. тона.

Смята се, че тя е издигната като гробница за втория фараон на 4-тата династия, Хеопс (Khufu), управлявал в периода ок. 2589-2566 г. пр. н. е., като строителството й продължило между 14 и 20 години. 

По-ирония на съдбата, единствения оцелял образ на фараона, издигнал най-голямата пирамида, е 7,5-сантиметрова статуетка от слонова кост, открита край Абидос, която се пази в Музея по египтология в Кайро. Това е най-малката от всички царски статуи, откривани на територията на страната.