Получената напитка бързо се харесва на местното население и модата на чая скоро се прехвърля в Япония. През 730 г. монаси тайно пренасят растението през граница. През 1610 година холандски кораб донася в Европа първия чаен лист, ... зашит в парче плат.

     До XIX век топлата напитка е ценен лукс, който малцина могат да си позволят. За високата стойност на чая говори и факта, че през 1662г. португалската принцеса Катарина фон Брагана донася като зестра в английския двор градовете Бомбай и Танжер, както и ... два кг. черен чай.

     В редица страни пиенето на чай е цял ритуал. При японците то продължава до четири часа. Някои народи го пият със захар или сметана, а други като иранците го приемат със сол и козе мляко.

     Принос в традиционализирането на напитката имат и руснаците. С цел да съхранят чая топъл за по-дълго време, те създават самовара. Корейците дори въвеждат предмет в училище с имато “Сервиране на чай”. Според тях децата , които владеят това “изкуство”, уважават повече възрастните.

     Първенци по консумация на тонизиращата напитка са ирландците, при които на човек се падат по три килограма годишно.

     По принцип чаят съхне от два до 18 часа след беритбата. След това листата му се навиват или приглаждат, така че да се пречупи клетъчната им стена и да се извлече етеричното масло от тях. Сокът от листата ферментира и се окислява до червена течност. След това влажните листа се третират при температура от 85°C.

     С годините по-голяма популярност получава зеленият чай. За него се смята, че забавя стареенето, лекува възпаления, понижава нивото на холестерина и предпазва от инфаркт.

     Най-известните сортове чай носят имената на регионите, в които се произвеждат. Мекият Darjeeling се отглежда по южните склонове на Хималаите, Assam - в иранското плато Брахмапутра, а Ceylon - в Шри Ланка.