На 13 януари 2004 г. от 10,00 часа в Националния исторически музей се извърши поклонение пред паметната плоча на Мара Бунева - една от легендите на съпротивата на българите в Македония след Ньойския договор.

     Тази година се навършват 75 години от саможертвата на Мара Бунева в защита на българщината в Македония.

     Мара Бунева е родена в Тетово през 1901 г. След години тя се премества да живее в София при брат си Борис, който е офицер в кавалерийската школа в София. Омъжва се за кавалерийския офицер Иван Хранков.

     През 1927 г. по повод голям процес срещу 19 македонски студенти, обвинени от сръбските власти в изповядване на българско самосъзнание, Мира Бунева се завръща в Скопие и се включва в дейността на ВМРО. Главно оръдие на антибългарската истерия по това време е Велимир Прелич, юрисконсулт в Скопското жупанство, още през турско време, участвал заедно с поробителите в жестокия терор над местното население.

     На 13 януари 1928 г. в Скопие Мара Бунева стреля във Велимир Прелич, преди охраната му да успее да се намеси. Поваля го с три куршума, после стреля в гърдите си. Притичалите полицаи я хващат и откарват в болница, където часове по-късно умира.