В продължение на много векове раждането било смятано за тайнствено събитие, което вдъхвало страх. В този мистериозен свят властвали баби и баячки с техния арсенал от суеверия и народна мъдрост. Едва в средата на XVIII-ти век. на акушерството започва да се гледа като на наука.

     В Древна Гърция до лекар се прибягвало само при крайна необходимост. В Атина раждането ставало с помощта на по-зрелите жени от домакинството и на вещите робини, наричани “мая”. Подготовката на мястото на раждане била свързана с магически практики. Те трябвало да предпазват родилката от всякакви злотворни влияния: къщата се мажела с катран, за да се държат надалеч демоните.

В Древна Гърция до лекар се прибягвало само при крайна необходимост.

     Пет или шест дни след раждането на детето се празнували т. нар. Амфидромии - сложен домашен ритуал, при който новороденото се носело тичешком около огнището (“амфидромия” означава “тичане около”) и се извършвало пречистване с вода от свещен извор на родилката и на всички около нея.

     От този момент детето ставало част от общността и бащата вече нямал право да се освободи от него. Ако то било извънбрачно или нежелано в семейството с вече голяма челяд, трябвало преди празника Амфидромии да бъде оставено вън от дома в керамичен съд. Ако оцелеело, съдбата му била да бъде отгледано като роб на онзи, който да го прибере.

     Спартанките къпели новороденото с вино, за да изпитат колко е здраво. Вярвало се, че виното предизвиква конвулсии у по слабоватите или предразположени към епилепсия деца.