Двама британски учени предложиха оригинален прочит на асирийска кръгла клинописна плочка от VIII в. пр. Хр. Те предполагат, че на нея е показана траекторията на полета на астериод, който при падането си в края на IV хилядолетие пр. Хр. е образувал кратер близо до съвременния австрийски град Кофелс (Kofels), пише Telegraph. Своята хипотеза авторите излагат в книгата “Шумерски сведения за Кофелския метеорит” (A Sumerian Observation of the Kofels' Impact Event).

Кръглата плочка е открита в средата на XIX век от британеца сър Остин Хенри Лейард (Austen Henry Layard) при разкопки в Ниневия. На нея са изобразени няколко съзвездия и рисунки с коментари. Плочката е асирийско копие на шумерски оригинал. Нейното тълкуване е довело до редица хипотези.

Алан Бонд (Alan Bond), директор на Reaction Engines, и Марк Хемпсел (Mark Hempsell), преподавател в Бристолския университет, са убедени, че шумерски астроном е описал на плочката наблюденията си направени на 29 юни 3123 г. пр. Хр. Според тях на рисунката е изобразена траекторията на голямо небесно тяло, движещо се през съзвездие Риби. Тази траектория с точност до един градус съвпада с траекторията на астероида, паднал в района на Кофелс.

В района на Кофелс няма класически кратер, който се появава след паденето на небесно тяло с диаметър по-голям от километър. Геолозите предполагат, че падината с диаметър пет километра се е образувала в разултат на гигантско свличане. Бонд и Хемпсел обаче смятат, че астероида е идвал към Земята под ъгъл от 6 градуса, закачил е планина близо до Кофелс и се е взривил във въздуха без да има реално стълкновение с повърхността. В резултат се образувала гигантска огнена топка, която е изпепелила повърхността на долината.