Преди 3000 години пътят на Александър Велики го отвежда чак в Индия. Легендата разказва, че индийски мистици му показват своето свещено дърво, което говори всички езици на земята и вижда бъдещето. Дървото предсказва на Александър, че той ще умре млад, но неговото име завинаги ще остави отпечатък в човешката история.

     Александър се ражда в подножието на планината Олимп. Баща му Филип II Македонски успява да укрепи държавата за своите 20 години управление. Филип II има 7 жени, пие много, но наред с това е и изключителен пълководец. Майката на Александър се казва Олимпиада. За нея злите езици говорят, че нощем дели леглото си със змии. Александър разкрива своите необикновени способности още докато е на 10 години - тогава той сам успява да обязди дивия кон Боцефал (Волски череп).

     Повечето изследователи считат, че Македония е основана от народ, родствен на гърците. Около 150 г. преди царуването на Александър Македонски Персия налага господството си над Гърция. Александър израства с мисълта за отмъщение. Когато става на 19 години, баща му Филип е убит в театъра във Вергина. Годината е 336-та пр. Христа и младият Александър се възкачва на престола на Македония.

На десетгодишна възраст Александър обяздва коня Боцефал.

     Учител на Александър е Аристотел. Той предава на своя ученик вярата в свещените оракули, предсказанията и гаданията. Вече със самочувствието на истински владетел и начело на армия от 35 000 войници, Александър решава да обяви война на Персия. Той не забравя уроците на Аристотел. Александър вярва, че боговете също ще поведат войната заедно с него, предвождани от бог Аполон.

     Преди да предприеме похода срещу Персия, Александър отива на поклонение в Троя - свято място за всички елини и македонци. Там той намира щита на Ахил от Троянската война и го взема със себе си. Заклева се, че Азия ще бъде покорена от копието му.

С компютър е създаден електронен образ на Филип II Македонски.

     Войската на Александър Македонски се прехвърля на бреговете на Мала Азия през 334 г. пр. Христа, като преплава Средиземно море. В морето с над 400 кораба господства персийският флот. Александър разполага само със 160. Той планира най-напред да овладее проливите Босфора и Дарданелите, след което да превземе всички персийски пристанища. Младият пълководец е уверен, че победата по суша ще му гарантира успешния изход от войната. Войската на Александър Македонски разполага с катапулти, стенобойни машини и подвижни гарнизонни кули.

Бащата на Александър Велики Филип II е убит във Вергина.

     Първото сражение на македонската армия с персите става при река Граник. Персийският пълководец Мегнон заповядва на войските си да атакуват с горящи факли и съдове с катран военните машини на македонците и да ги изгорят. Александър очаква подобен ход, отрязва вражеските атаки и печели надмощие в сблъсъка. Проливите са овладени, пътят на юг - открит.

     Зимата на 334 г. пр. Христа македонците прекарват в планините на днешна югозападна Турция. За тази част от похода на Александър съществуват много легенди. Една от тях разказва, как армията му с над 400 кораба тръгнала да прекосява вътрешно море по време на прилив. Това бил единственият начин за македонците да проникнат дълбоко в земите на Азия. Въпреки че войниците носели много товари, Александър им заповядал да преминат през морето. Армията бавно напредвала, македонците затъвали до гърди във водата. Когато видяло, че Александър няма намерение да се върне назад, морето отстъпило и позволило на войниците му да преминат.

Александър се заклева, че ще завладее Азия.

     В град Гордион Александър посреща гръцки подкрепления, които се присъединяват към него. Широко разпространена по тези земи е турската легенда за Александър Македонски и Гордиевия възел. В храма на Зевс лежала стара земеделска двуколка, чиято теглилка била завързана с много сложен възел от лико. Местните жители вярвали, че който успеел да го развърже, щял да стане господар на Азия. Завели Александър при двуколката, той извадил меча си и разсякъл възела на две. Същата нощ над Гордион се изсипала страхотна гръмотевична буря. Боговете били сърдити на Александър, защото силата му вече била равна с тяхната. Оттук започнала и славната история на Александър Велики.

     Сред народите в Азия името на Александър се превръща в синоним на ужаса. За пълководеца започват да се разказват невероятни истории - Александър бил слуга на Сатаната, в буйните си коси той криел два рога. Неговите бръснари знаели това и Александър ги убил. Жив той оставил само един, но бръснарят не успял да запази тайната. Той отишъл при един кладенец и извикал в него: “Александър е самият дявол!”. На дъното на кладенеца виреела тръстика, от която изработвали флейти. Когато флейтите засвирили, те издали тайната на Александър. Силно разгневен, владетелят екзекутирал и последния си бръснар.