Още от самото начало защитата на китайската граница изисквала не само изграждането на мощни укрепления. За да бъде отблъснато евентуално нападение над стената, около нея постоянно патрулирали гарнизони. С помощта на димни сигнали съобщение за приближаване на врагове се предавало от единия край на стената до другия за 24 часа.

     Тази скорост все пак била поразителна за онези времена. Системата на патрулиране с гарнизони имала едно голямо предимство. Сменящите се един след друг императори устройвал фактът, че армията била разпокъсана и се намирала далеч от двореца в Пекин. Така войниците не можели да се вдигнат на бунт, а ако го направели, той бързо бил потушаван.

     За разлика от предишните военни укрепления, които в основата си представлявали ровове и земни насипи, допълнително подсилени с дървени съоръжения, при построяването на Великата китайска стена били използвани най-съвременни строителни методи. Най-голяма трудност възниквала при пренасянето на материала до стената.

Не във всеки район имало необходимите ресурси за изграждане на стената.

     Не във всеки район имало необходимите ресурси за изграждане на стената и понякога се налагало да се пренасят материали от много далеч. От планините работниците пренасяли огромни каменни блокове, от гористите местности се снабдявали с дъбови, борив и елови талпи, а от пустинята Гоби донасяли смес от пръст, пясък и глина.

     След смъртта на Шихуанди императорите от династията Хан следяли за поддържането на Великата китайска стена в нужния ред и още повече я удължили. По-късното й преустрояване и укрепяване също изисквало не малко усилия и време. Последният и най-важен етап в строителството на стената бил предприет по време на управлението при императорите от династията Мин (1368-1644 г.).