В Древен Китай робите и военнопленниците били татуирани, за да бъде улеснено разпознаването им при евентуално бягство. По-късно тази практика започва да бъде използвана от гърци и римляни, а испанските конквистадори я пренасят в Мексико и Никарагуа. През миналото столетие по време на Първата световна война британците татуирали “D” на дезертьорите.

     За нанасянето на татуировки славяните използвали глинени матрици или печати, наречени “пинтадера”. С равитието на християнството обичаят на татуирането започва да се изкоренява като съществена част от езическите обреди. Забраната е толкова сурова, че татуирането не се е практикувало в Европа чак до XVIII-ти век.

Който не си е направил поне една татуировка, не е направил нищо значимо в живота си, смятат маниаците.

     През 1891 г. американецът О’ Райли изобретява електрическата татуираща машина, която заменя всевъзможните самоделни инструменти и приспособления. През 50 - 60-те години на миналия век се появява ново поколение татуировчици. Творческите им амбиции и смелите експерименти издигат татуировката до ранга на изкуство. Художниците широко заимстват традиционни образи от Далечния Изток, Полинезия, американските индианци. Те създават преливащи се хибридни рисунки и нови стилове, школи и направления.

     Днес нещата са далеч по-различни - за голяма част от младото поколение татуировките, пиърсингът, бодиартът са начин за себеизява, нетрадиционна форма на проява на личността.

     Който не си е направил поне една татуировка, не е направил нищо значимо в живота си, смятат маниаците. За тях татуирането не е само мода, то е начин на мислене и на разбиране на света.