Факти, Анализи, Коментари
   10 Декември 2022
За нас  •  Контакти  •  Реклама   
С П Р А В О Ч Н И К
Прибраха в музея античните колони от Павликенско
24 Юли 2007
Античните паметници станаха печално известни след разследване на иманярска група в района

Няколко римски селища е имало в района

Колекцията на павликенския музей от антични паметници на културата се обогати с още три  римски колони – две от с.Патреш и една от с.Недан. Прибирането на трите антични колони е поредното усилие на музея  да съхрани движими паметници на културата на територията на Община – Павликени. През последните три месеца във фонда на музея бяха прибрани надгробна плоча от с.Недан, както и пет бази  на колони от землището на с.Паскалевец.

 Колоните от землището на  с.Патреш станаха печално известни след журналистическото разследване на телевизия  bТV за иманярската група в района. За археолозите и специалистите те са отдавна известни като находки от местните древни селища .

Съвременното с.Патреш се намира на 36 км северозападно от В.Търново, на територията на Община – Павликени. През селото текат две малки рекички, които го разделят на три махали. На изток от Патреш те се събират и образуват р.Елия, ляв приток на р.Янтра. Около изворите на тия две рекички е имало селища още в дълбока древност. Намерените в района на селото каменни и железни оръдия на труда, монети, фрагменти от керамика, останки от зидове свидетелстват за тракийски селища от преди  две хиляди години.

В м.Манастира, на 1,5 км западно от днешното с.Патреш, са открити останки от римска вила т.н. тип „рустика” на местен робовладелец, датирана ІІ – ІІІ в. от н.е. Намерените там през 1969 г. четири основни камъка , разположени в посока изток-запад, предполагат това. Селището в м.Манастира е било свързано с пряк път до м.Бели бряг край Павликени, където също е имало антично селище.

Друго антично селище се е намирало в м.Горното ливаде, а в близост до него е имало стражева военна кула.  Сградите от това селище са били изградени от камък, хоросан и тухли, а за тяхната монолитност говорят намерените две колони, бази и капители, останки от зидове и други находки. През 1921 г. в същата местност е разкрита и римска гробница, в която са намерени фрагменти от битова керамика, лакремарий ( ритуален съд за събиране на сълзи), медни и сребърни монети. Навярно от това селище са и двете колони, които в средата на миналия век са преместени в центъра на съвременното село.

Колоните от с.Патреш са с почти еднакви  размери : едната е с   дължина 290 см и диаметри 50 см и 65 см в двата края . Другата колона е с дължина 250 см и с диаметри – 65см и 70 см.
Третата колона е прибрана от землището на с.Недан, в близост до селската чешма. Тя е най-дълга – 350 см  и с диаметри 55 и 60 см. Тази колона, както и съхранената вече в музея надгробна плоча от м.Хърка на същото село,   са част от няколкото уникални  паметници на културата от периода на античността. Те също са отдавна известни на специалистите и са доказателство за материалната култура на една отминала епоха.

През древността между селата Недан и Бутово е минавал важен римски път от Нове (Свищов), през Павликени, Бяла черква, Дискодуратера ( днес с.Гостилица, Габровско) за Аугуста Траяна ( Ст.Загора), Константинопол и  Мала Азия. Пак в този район е минавала и границата между двете римски провинции Тракия и Мизия. Граничната линия пресичала землищата на  селата Масларево – Бутово, Сухиндол, Горско Косово. Доказателство за това са намерените погранични каменни стълбове с надписи между Мизия и Тракия. Те са поставени през 136 год. от н.е. от извънредния пълномощник на император Хадриан – Марк Антоний Руф. Един от тези стълбове е намерен край с.Бутово и преместен по-късно в с.Недан. Понастоящем е вграден пред олтара на църквата в с.Недан.

От землището на с.Недан  произхожда и латински надпис, издигнат в чест на един „булевт” – член на градски съвет, вероятно на Никополис ад Иструм. В района между селата Бутово и Недан е намерен и уникален епиграфски паметник, представляващ каменна плоча върху която са изписани имената на повече от сто души, почитатели на бог Дионис. Те били членове на специално религиозно дружество – т.н. „тиаз”, съществуването на което пък  доказва разпространения в района култ към бога на лозята и виното Дионис.

Новопостъпилите антични колони ще бъдат съхранени, съгласно изискванията на Закона за музеите  и експонирани в лапидариума на музея. Те обогатяват колекциите на Исторически музей - Павликени и са достъпни за ценителите на древната ни история. Съхраняването на тези находки не би било възможно без съдействието на техниката на местното електроразпределително дружество и доброто отношение на Славко Савчев, Стефан Стоянов и Атанас Христов. Както и при прибирането на другите архитектурни паметници от Паскалевец  неоценима помощ на музея оказаха и служителите на Общинска полиция – Павликени Борислав Бобев и Деян Дойков.

Независимо, че по селата хората с неохота се разделят с архитектурните си находки, прибирането на движимите паметници на културата в Община - Павликени ще продължи. Всички те са собственост на държавата и местото за съхранението им е в музеите, а не по селските ниви и поляни. Експонирането им в музея дава възможност не само за съхранението им, но и за тяхното проучване. Така те стават достояние не само на специалистите, но и на по-широк кръг от ценители на историята. И, разбира се, така са малко по-защитени от посегателствата на иманяри и недоброжелатели. За съжаление тази мярка е доста закъсняла и на много места по селата на общината отдавна са изчезнали безценни архитектурни паметници на културата.

Нели Цонева, уредник на Исторически музей- Павликени


последни в История:

ВАШИТЕ КОМЕНТАРИ
ДОБАВИ МНЕНИЕ

Стефка Иванова Харитонова-Пандова
10 Nov, 2008 | 18:27

родена съм в с.Недан, но не съм знаела за богатото историческо значени, което е имал района на моето родно място. Може би трябва да се публикува по-вече информация за историята на този край!


  Т Е М А  Н А  Д Е Н Я
  А К Ц Е Н Т И
Партньори:
© Copyright 2002-2022 Всички права запазени. При използване на информация от сайта позоваването с активен линк е задължително.