Саксонците дават името Стоунхендж на мегалитния паметник, което на техния език означава “Висящи камъни”. Средновековните писатели го описват с поетичното наименование “Играта на великаните”. Въпреки че много учени са на мнение, че това място е свързано с древен религиозен култ, истинското му предназначение така и продължава да е неизвестно.

     Според архитекта Иниго Джоунс, живял през XVII-ти век, Стоунхендж е гигантска останка от римски храм. Според съвременниците тази теория представлява чиста фантастика. През XVIII-ти и XIX-ти век общоприета става гледната точка, според която каменните кръгове всъщност са част от храм на друиди, където се прекланяли на бога Слънце и в негова чест принасяли човешки жертвоприношения. Все пак споровете относно тази теория също са много, тъй като Стоунхендж е бил построен поне 1000 години преди разцвета на друидската религия.

Наскоро астрономи формулират хипотезата, че мегалитният паметник е древен изчислителен механизъм.

     Камъните от външния кръг достигат петметрова височина и тежат около 26 тона всеки. Те били доставени от местността Даунс и транспортирани на гигантски салове по река Айвън.

     В района на Стоунхендж се наблюдава най-голямата концентрация в Британия на хълмове, което кара повечето съвременни археолози да мислят, че Стоунхендж е представлявал церемониално гробище.

     Наскоро астрономи, които претендират, че са “разшифровали” тайната на Стоунхендж, формулират хипотезата, че мегалитният паметник представлява древен изчислителен механизъм - астрономически календар или астрономически калкулатор. Според тях разположението на камъните има непосредствено отношение към движението на Слънцето, Луната и останалите планети и постоянно променящото им се взаимно влияние.

     До момента обаче, обща теория, която да обясни загадъчното минало на Стоунхендж все още не съществува.