По времето на владетеля Минос на остров Крит живеело ужасното чудовище Минотавър - същество с човешко тяло и глава на бик. Минос го държал затворено в огромен дворец под земята - Лабиринтът. Дворецът бил построен от атинския архитект Дедал така, че веднъж попаднел ли в него, човек трудно можел да намери обратния път.

     В Античността образът на Минотавъра символизирал тиранията, деструктивността и скритите желания. Гръцките митове разказват, че Пасифея, жената на цар Минос, родила Минотавъра. Тя го заченала от бял бик, в чиито образ се явил богът на морето Посейдон (в римската митология Нептун). Срамът накарал Минос да скрие Минотавъра в Лабиринта.

Ужасното чудовище Минотавър било същество с човешко тяло и глава на бик.

     Дълги години атиняните плащали тежък и унизителен данък на владетеля. На всеки девет години седем младежи и седем девойки потегляли към остров Крит, за да бъдат изядени от Минотавъра. Данъкът можел да бъде отменен, само ако бъдело убито чудовището.

     Това сторил Тезей, синът на атинския цар Егей. Виждайки всеобщата скръб на съгражданите си, той заминал като един от обречените на смърт седем младежи. Богинята на любовта Афродита обаче помогнала на Тезей. Тя накарала Ариадна, дъщерята на Минос, да се влюби в него.

     Тайно от баща си, Ариадна дала на Тезей остър меч и кълбо конци, което да развива след себе си, за да може да излезе обратно от Лабиринта. След като убил Минотавъра, Тезей отплавал от Атина, заедно с Ариадна.