Тържественото откриване на първото земеделско-промишлено изложение се провежда в Пловдив на 15 август 1882г. в присъствието на княз Фердинанд I - покровител на изложението, българските министри, църковния клир, чуждестранни консули, участници и гости. Княжеският градинар Люсиен Шевалас изгражда красив парк от европейски тип на площ от над 90 000 кв.м, в който се разполагат 36 изложбени павилиона. Около 2500 войници участват в празничния парад. Балонът на френския въздухоплавател Годар се издига в небето над Пловдив.

     В изложението се представят фирми от 24 страни от Европа, Америка и Азия. Палатите и паркът на изложението са огрени от електричество. Отчетени са 167 000 посетители. След закриването на панаира комисия награждава с дипломи и медали 1000 български и чуждестранни участници, а с други отличия - още 400 изложителя.

     Въпреки намерението на тогавашното правителство проявата да се наложи като традиционна за доста време идеята е изоставена. За ново българско изложение се заговаря чак през 1927г. Кандидати за организиране на подобна проява са София, Русе, Стара Загора, Габрово, Варна и Пловдив. Превес в своебразното съперничество получава Пловдив, където през 1933г. се организира промишлена изложба с 424 участници. През 1934г. тя прераства в Първи национален мострен панаир с участието на 880 изложители. Същата година Пловдивският панаир е утвърден от правителството със специална наредба-закон за единствен национален мострен панаир, който от 1935 година се провежда под покровителството на цар Борис III. През 1936г. форумът става пълноправен член на Съюза на международните панаири (UFI). От 1939г. се подготвя строителството на модерен панаирен град на северния бряг на река Марица, като замисълът се осъществява едва след 1947г., когато се появяват първите панаирни палати. През 50-те години панаирите се провеждат на всеки две години, от 1966г. те стават ежегодни, а от 1981г. започва организирането на два форума годишно: Пролетен панаир на стоки за широко потребление и Есенен технически панаир.