Сретение Господне е едни от най-големите християнски празници, който честваме на 2 и 3 февруари, според източно-православния църковен календар. Празникът е известен още с имената Зимна Богородица или Вълча Богородица. Този празник, установен още в ранните векове на християнството, започнал да се празнува особено тържествено от времето на византийския император Юстиниан Велики (527-565 г.).

Сретение Господне съвпада с 40-я ден от рождението на Иисус Христос, когато Богородица отива в Йерусалимския храм. Там благочестивият старец Симеон поема от ръцете й детето и казва: "Ето, Тоя лежи за падане и ставане на мнозина в Израиля и за предмет на противоречия, и на сама тебе меч да прониже душата - за да се открият мислите на много сърца".

С тези думи той фактически осмисля целия бъдещ живот на Исус - въпреки че дава на човечеството един нов закон - закона на любовта, с което учението му става предмет на много спорове и противоречия. А страданията и кръстната смърт на любимия син като меч нараняват сърцето на Св. Богородица. В храма била и пророчица Анна и тя възторжено прославяла Бога, сподобила се да види Богомладенеца. Така праведният Симеон и пророчица Ана, изпълнени със светия Дух, потвърдили че младенецът е новороденият Месия.

През този ден не се работи, жените не пипат остри предмети, не режат хляб, конци или дърва, за да бъдат здрави децата. Месят се питки и се раздават в две къщи. По това кой първи ще дойде в къщата се гадае какво дете ще се роди първо - мъжко или женско.