Расте тъпо поколение, поколението на петте книги. Непрекъснато се говори, че учебните програми са трудни, че информацията в тях е огромна, спори се дали да се провеждат или не матури, вдигат се дори стачки в защита на правата на учениците. Никой обаче не казва простата истина – младите хора в България не четат. Младите хора са мързеливи, разглезени, безволеви, недисциплинирани и на всичко отгоре – с огромни претенции. Липсва им елементарна обща култура. Техните училища и университети са улиците, баровете, кафенетата, нощните клубове, чалготеките, дискотеките. А там не се трупат знания и култура, там таланти и гении не се изграждат. Там, за съжаление, се усвояват само грубост и насилие.

Най-важното, нека пак повторя, младите хора не обичат, не желаят, не чувстват нужда да четат. За какво образование тогава може да става дума? Дори в България да дойдат преподаватели от “Оксфорд” и “Харвард”, дори учебните програми да са перфектни, щом не се чете, резултатът ще бъде нулев. Това е истината, това е най-сериозният проблем на младото ни поколение. Този проблем не се разрешава със стачки, недоволства, безпочвени претенции. Разрешава се с труд и четене.

А може би не съм прав, може би младите хора в България обичат да четат и имат богата обща култура? Може пък в съвременното общество да не е необходимо да се чете толкова много? Може би е възможно човек да бъде интелигентен и културен, без да чете? Може би единствено важна е така наречената “природна интелигентност”?

Имате думата.