Изключителен човек! Това е мнението, което неизбежно си съставяш  след разговор с Недялка Бакалова. Тя е на 62 години, но всяка сутрин можеш да я видиш на градския стадион, където тича средно по 18 километра. Недялка си е поставили важна цел - да грабне медал и от Световното първенство за ветерани през лятото на следващата година. И не това я прави изключителна, а силата която носи в себе си – силен дух и силно тяло и стремежът да ги поддържа.

Недялка Бакалова е родена през 1944 година. Четири месеца след раждането на дъщеричката си Катя се разболява тежко. Десет години се бори с рак в коремната кухина и е постоянно по болници. Започва да спортува на 34 години. От бягане за здраве, което й препоръчват лекарите заради малките шансове да живее дълго, сега тя е републикански шампион четири поредни години по маратон.

 Участва с успех на редица международни състезания по маратон и шосейни пробези и в състезанията за ветерани е ненадмината.

Недялка Бакалова е уникален жив пример за неограничените човешки възможности, пишат за нея спортните журналисти през годините. В началото на спортната й кариера специалистите по лека атлетика в Шумен я намират за „стара” и отказват да се занимават с нея. Недялка е принудена да пътува често до град Нови пазар, за да провежда тренировки там под ръководството на местния треньор Иван Петров, твърдо решена да излезе на състезателната писта. Така тя покрива изискванията за първи спортен разред и за кандидат майстор на спорта в бяганията на 800 и 1500 метра.

По-късно под ръководството на шуменския треньор Веско Андонов започва да печели републикански работнически кросове и на 37 години печели купата за най-добър кросов бегач у нас. Недялка се впуска и в най-трудната лекоатлетическа дисциплина –маратонското бягане и става шампион на страната три поредни години.

Тя е в конкуренция с българските световни величия Светла Златева и Николина Щерева. Така отписаната от света и спорта Бакалова събира в своята колекция 135 медала, от които 67 златни, 40 сребърни.

След като попада в тежка влакова катастрофа през 1990 година, майсторът на спорта Бакалова се отказва от активна състезателна дейност. До пенсионирането си през 1999 година тя е физкултурен организатор в Завод „Мостове” в Шумен. Приобщава хората към спортната идея, амбицира ги да гонят победата, докато накрая се впуска в състезателната надпревара и самата тя, но вече като ветеран.

 На републиканското първенство в столицата през 2001 година, макар че бяга със счупен пръст на левия крак, печели шампионските титли на 400 и 800 метра. Тя не само надбягва всички в своята възрастова група 55-60 години, но показва и по-добро време от състезателките на 30 години. По-късно става многократно балканска шампионка, като всяка година подобрява собствените си рекорди. Сега си е поставила цел – Европейското първенство и най-вече Световното първенство по лека атлетика за ветерани на 28 август 2007 година и то място в челната тройка. В края на месец септември тя се завърна от участието си на Балканиадата с три златни медала – бягане на 400м, на 200м и щафета четири по четиристотин метра. От тогава е почивала само 3 дни.

Като почивен ден Недялка си оставя само неделята. Останалото време е разпределила за изтощителни тренировки. Скоро ще започне и силова подготовка във фитнес зала. Най-важно обаче е храненето, категорична е спортистката. В никакъв случай не трябва да се тъпчем, строго се разпределят и разделят едно от друго плодовете и зеленчуците.

След смъртта на дъщеря й през миналата година Недялка рязко губи килограми и се налага да започне да хапва и телешко месо, но в по-ограничени количества. Свинското месо го отбягвам, защото е много вредно, категорична е Недялка, и препоръчва пиле и риба. Тестените изделия също отхвърля, а седмица преди състезания набляга на меда, защото той е аеробензина за организма й.

През 2003 година Бакалова се записва на курс по нетрадиционна медицина в Кипър и там детайлно изучава здравословни начини на живот, към които стриктно се придържа и съветва волейболистите на „Калбо” Шумен, на които е масажист и сега.

Както за всеки български спортист, и при Недялка най-трудно в подготовката за състезанието е намирането на средства. Участваш или не, но три месеца преди старта таксите трябва да бъдат платени, споделя жената, която не се плаши от предизвикателствата. Тя е безкрайно благодарна на своите спонсори, защото само чрез тях може да се състезава.

Искрено благодаря на кмета Веселин Златев, който от 3 години ми помага да се явявам на различни състезания, на Ал+Ко, „Примекс”, „Старс къмпани”, „Компас”, „Светлина” и много други. Дано най-после това Народно събрание да приеме някакъв закон за спонсорите, защото хората ни помагат финансово, а нямат никакви облекчения, коментира затрудненията на спортистите в България Бакалова.

Тя не само спортува, но има идеален начин и да релаксира. Вечер след като чрез медитация постигне душевен покой, започва да рисува. Тя не използва четка при създаването на картините си, а само с пръсти и маслени бои вае чувства и преживявания по платната. Вече има и собствени изложби, които са преминали с огромен успех в града.

Пубертетът при мен късно дойде, шегува се жената. По физическо възпитание като ученичка имала слаби оценки, по рисуване и машинно чертане по милост някоя четворка пишели преподавателите. Всеки върви по земния си път, категорична е Недялка Бакалова. Първата си изложба озаглавила „Аз съм жива” и се придържа към това мото. Докато мога ще спортувам, това обещах на дъщеря си преди да си отиде от този свят и ще го спазя, твърда е жената, за която маратонът е начин на живот.

в. Форум