Баба Марта почука на вратата и ни донесе мартенички, мартенички за големи и мънички. С чаша греяна ракийка и комплимент на тема младост успях да я придумам да ми даде ексклузивно интервю. “Защо не?”, усмихна се тя и в стила на „Канал 1” и хоп - интервюто започна...

П.К.: Бабо Марто, какви мартенички донесе на политическата класа?

Б.М.: Какви ли не, баби! Да започнем от опозицията. Ето я мартеницата на Иван Костов - синя теменужка. Защо ли? Ами за да може Костов да си говори с нея на воля. И без това за него политиците вдясно са големи теменужници. Бих казала, че в мечтите си Костов е повелителят на теменужниците. Една теменужка пролет не прави, но е добро начало, все пак.

П.К.: Интересно.

Б.М.: Много по-интересна е мартеницата на Емел Етем – най-недостъпната политическа дама! Всеки ден я свалят, но тя не се дава, защото е свикнала да взема! Затова нейната мартеница е във форма на сърце-касичка! Все някой ден ще й излезе късмета да я свалят, милата.

П.К.: Дай, Боже!

Б.М.: А това е мартеницата на министър Гайдарски и неговата здравната система – червен и бял конец, на който е завързано шишенце с рициново масло. Г-н Краевски, вие сте умно дете и сам се досещате, че рициновото масло е за прочистване на системата.

П.К.: Да, очевидно е.

Б.М.: А това е мартеница, която препоръчвам на министър Масларова. Пижо и Пенда, а между тях - 50 лева. Тези пари не са за Масларова! Неее! По-скоро ми се иска тя да раздаде по една такава мартеница на всички български пенсионери! Ама не се сеща жената! Затова напоследък ни върви като по мед и Масларова...

П.К.: Върви, та си отива.

Б.М.: Тази мартеница пък е за Кузов. Пижо и Пендо. Сладури! Мисля, че ще му хареса. А можете ли да познаете какво е това?

П.К.: Кофпомпа.

Б.М.: Колко сте наблюдателен, мушмурочето на баба! Да, това е кофпомпа с червено-бяла панделка. Мартеницата на Волен Сидеров. С тия негови факелни шествия, като нищо ще направи някой национален пожар, та – за предпазна мярка. Да си гаси огнения национализъм. Пък и Бойко Борисов може да го зачисли към пожарната команда с учебна цел, демек да разпалват и гасят колегата Сидеров съобразно обстановката.

П.К.: А такааа...

Б.М.: А така, я!  Тук, баби, виждаш мартеничката на СДС-то.

П.К.: Бабо Марто, ама тук няма нищо!

Б.М.: Е, то и без това от СДС-то нищо не остана... хи-хи-хи!

П.К.: Голяма майтапчийка си, бабо! А на Ахмед Доган каква мартеничка подари?

Б.М.: Ооо, на него и Солунската митница му е малко! Все още мисля по въпроса, иначе – да му мисля! Виж, Симеон Втори се задоволи с най-обикновена коалиционна мартеница, решена в жълто, червено и турско синьо. Тя върви в комплект с кадастър на царските имоти.

П.К.: Евалла, бабо, машалла!

Б.М.: На премиера Станишев му пратих “Капитала” от Карл Маркс, щото нещо го е ударил на капитализъм. Не е лесно да се капитализира социализма! А на президента Първанов му пратих един мегафон, понеже гласът му въобще не се чува в обществената акустична среда, ако мога така да се изразя, евентуално. Неговата задачка е да социализира капитализма, ама нещо не му се отдава.

П.К.: Ех, че го каза, бабо Марто!

Б.М.: Да, чеденце. Много са мартениците, с които закичих кого ли не. Не мога да ви ги представя всичките. А вие, каква мартеничка искате, мойто дете?.

П.К.: Едно червено порше с бял кожен салон, вътре - бяла мадама с червени бузки, ама да не ме остави на червено.

Б.М.: Знаеш какво да искаш, калпазанин такъв! Ще ти донеса тази мартеничка друг път.

П.К.: Мерси.