Пиша аз. Пиша какво ли не. Пиша, та се късам! Вчера като падна едно писане - ужас! Мачкам листовете на топка и с един шут - в коша! Вкарах толкова топки, че ако бях футболист, щях да взема златната обувка, а ако бях порно-актьор, щях да взема Оскар! И като напълних коша, внезапно се сетих за оня майтап: Какво е общото между порно филмите и българското първенство по футбол? Лош сценарий, лоши изпълнители и тъп край. Общо взето, и двете неща са за боклука. Също като политиката по родните ширини. Да ви призная, ако моето кошче можеше да говори, то би разказало невероятни страхотии! Ето, вчера, например, изхвърлих поучителна история с депутат. Ще я извадя от боклука и ще ви я разкажа.

Общински съветник всеки ден изхвърлял кошчето си за смет точно в осем часа сутринта. Точно в осем всяка сутрин пред неговия мезонет като по часовник минавал бай Пешо боклукчията с големия камион. Бай Пешо изпразвал контейнера с кварталните нечистотии и ги отнасял с камиона в незнайна посока. И така всеки ден. Веднъж, обаче, общинският съветник нещо се залисал и вместо в осем часа, слязал да си изхвърли боклука в осем часа и една минута. Бай Пешо боклукчията тъкмо се канил да вдигне контейнера с хидравличното устройство на камиона, когато съветникът по свойски го попитал:

- Закъснях ли? Закъснях ли?

- Не много! - отвърнал бай Пешо и посочил контейнера. - Скачай вътре!

Тук читателят трябва да се разсмее от сърце, ама няма как, защото това текстче отново полетя към коша.

Защо ви разказах тази банална история? Защото за различните хора различни неща са боклук. Боклукът има различни социални измерения. За да се преборим с него, трябва да го опознаем в дълбчина. Да стигнем до дъното на кофата. Да се почувстваме част от сметта. Мисля, че това не е много трудно, защото, както е казал класика: “Всички сме до гуша в боклука, но някои гледат звездите”. Да, обаче едно е да гледаш звездите, а съвсем друго – да видиш звезди посред бял ден. За това не е нужно да гледаш Вип Брадър. Достатъчно е да си платиш всички общински такси, включително и такса смет и да разбереш, че плащаш за тоя дето духа.

Но стига теории. Емпирика му е майката. Предложих си да изследвам боклука на терен. Приех това предложение единодушно, отпих глътка гроздова и се телепортирах в центъра на нещата – до кофа за боклук в Столипиново. Кофа килната и разкривена, самата тя – боклук. Надзърнах в нейната зловонна паст и съзрях напукана тоалетна чиния с жълтиникаво-кафяви напластявания. От миризмата ли, от алкохола в кръвта ми ли, но тя проговори с човешки глас:

- Здравей, боец! Аз бях тоалетна чиния. Цял живот събирах най-интимни боклуци на хората! Кой ли не ми е сядал на главата! Осмърдяхте ми душата, ей, хвалипръцковци! И за благодарност какво? Извърлихте ме на боклука. Не съм мръднала оттука цял месец. Ние, боклуците,  ставаме все повече! И ако продължава така, ще издигнем лозунг: “Боклуци от всички страни, съединявайте се!”. И ще тръгнем към парламента – боклук до боклука, за да се присъединим към нашите братя там! Венсеремос!

Страшна работа! Тоалетна чиния – революционерка! Подплашен като белогвардеец пред Първа конна, незабавно се телепортирах в квартала на средната класа – ЖК „Тракия”. Естествено не бях преценил траекторията във времево-пространствения континуум и се натресох в един контейнер за боклук. Когато се осаферих, открих, че в мен се беше втренчил полуразтворен чадър с дупка, голяма като устата на Бойко Борисов. Пардон, взимам си думите назад. Пу-пу, да не е уроки! Нека дупката е голяма като устата на Славчо Атанасов, макар че напоследък двете усти са в коалиция. Та внезапно тази странна коалиционна уста изплю тапа от евтино шампанско и проговори:

- Живо-здраво! Кво ме гледаш? Аз бях чадър. Български. Калибър 7,62. Скорострелен. Уцелвах дисидент от сто метра. Ех, какво време беше! Времето, когато нямаше нищо по-хубаво от лошото време! После дойде демокрацията и влязох в сенчестия бизнес. Оттам отидох в политиката. Преквалифицирах се в политически чадър. С моя помощ политиците никога не оставаха на сухо, ама винаги излизаха сухи. Накрая ме изхвърлиха на боклука. Диванета. Но и те ще дойдат при мен! Задават се избори, нали?

Не знам за вас, но това откровение ми дойде множко. Коригирах мерника с една ракия на екс и тутакси се телепортирах за трети път. В район „Център”. Кварталът на баровците. Въздъхнах облекчено, но почти веднага усетих прокрадваща се миризма от френско сирене, гниещ черен хайвер и мухлясващи трюфели. Отворих очи. Бях в излъскана кофа сред нахапани хранителни отпадъци и пъстри кашони за офис техника. Нещо под мен се размърда и проговори:

- Хелоу! Аз съм високо-технологичен боклук! Бях опаковка на плазмен екран за компютър. Бях на най-скъпата витрина на “Главната”! Виж ме - какво лустро, какви цветове, какъв гланц... Обаче  като ме купиха и ме изпразниха от съдържание. Едва сега разбрах – външността е измамна! Силикон, брилянтин, пудра, червило – всичко това е вятър и мъгла! Нямаш ли съдържание, то ти си истински боклук, вервай ми! Е, боклук в Центъра, но все пак – боклук!

Скочих на крака и бягах от себе си в продължение на двайсет минути. Когато се отдалечих достатъчно, погледнах на нещата отстрани и седнах да пиша.

Пиша аз. Пиша какво ли не. Пиша, та се късам! Описвам как здравата съм се заровил в боклука. Пиша, че проблемите с пловдивския боклук няма да се решат, докато боклуците влизат в политиката. Пиша, че ако не друго, то поне искам да ви подтикна да си направите почистването вкъщи. Че голямото почистване в общината и държавата пак ни се размина и пак ще трябва да го правим  по изборите. Че освен изхвърлянето на ненужните вещи и политици, трябва да направим качествено прочистване вътре в чистофайните ни душички. Защото доста неща са се насъбрали. Доста мръсни думички...
 
Точка.

Това написах. Ако колежката Б. е достатъчно луда, ще го публикува. А вие може да изхвърлите прочетеното в коша, демек в recycle bin-а... Вече го направихте? Бравос! А после кой правел боклук! Засрамете се, ей!