Запалената градинарка от великотърновското Ново село Мария Събкова тази година отгледа екзотични растения, които виреят в Андите и Мексико. Последната й реколта е от бодливи краставици, т.нар. кивано, от мелотрия, мексикански и перуански физалис – сортове, отглеждани от инките. За всички любители на флората интересния опит разказва великотърновският в. Борба.

Киваното е известно като африканска рогата краставица, но е роднина и на пъпешите. Това е зеленчук, който има размери на нар, но повърхността му е покрита с бодли. В диво състояние расте в покрайнините на пустинята Калахари в Африка. Леля Мария е една от малкото любители в страната, а може би и в Европа, които се решават да отгледат това южно растение. Тя е категорична, че който го опита, се чувства освежен, а при мъжете действа като виагра. Това е нормално, защото нарязан на салата, африканският зеленчук върви с нашенска ракия. Вкусът му е освежаващ - нещо средно между краставица и лимон. Единственият му недостатък е, че има много семена, които малко развалят вкуса. Мария Събкова смята, че не става за туршия, най-добре е да се консумира в сурово състояние. Растенията са узрели през октомври, но вече 2-3 седмици са запазени, защото може да се съхраняват отлично при стайни условия.

Градинарката от Ново село е открила и екзотични краставички, идеални за туршия. Те са големи колкото маслини, от семейство тиквови, с вкус, близък до краставиците, но превъзходни за туршии и се наричат мелотрии. Плодът е с големина около 1-2 см и външно прилича на миниатюрна диня. Засажда се от семена и достига височина до 3-4 метра стеблото.

Мария през т.г. е успяла да направи удар и да избере сухоустойчиви екзотични растения –два сорта физалис. Има реколта и от перуанския, и от мексиканския физалис. Те са от семейство картофови и са познати близо 70 вида от тези едно- и многогодишни растения. Това са растения, които са отглеждани от инките, и първоначално са провеждани от народите, населявали Андите. Там съществува голямо разнообразие от различни форми и затова в България може да се правят опити, за да се открие кой точно сорт вирее тук най-добре. Перуанският физалис се отличава с издръжливост и приспособимост и расте на практически всякакъв тип почви. Мексиканският дава най-големи плодове сред своите сродници, като най-големите екземпляри от тях тежат до 100 грама. Вирее в централните и южни части на Северна Америка. В Мексико се отглежда широко като зеленчук. Узрелите плодове имат бледожълт или зелен цвят, но има и сортове с виолетови плодове.

Това растение има невероятни лечебни качества, като листата му може да се пият на чай, а плодовете му са богати на витамини, посочва градинарката. Чаят от листата има антиастматично и диуретично действие. Плодовете се използват като антиоксидант, за прочистване на организма от натрупаните токсини и свободни радикали. Растението има свойствата да прочиства кръвта и да премахва албумина от бъбреците. Антисептичните свойства на плодовете са широко признати и се счита, че са много полезни при болести на гърлото.

Мария ги прави на сладка и мармалади, с които черпи приятелки, за да ги привлече към каузата на градинарството. Взема семената на всички тези екзотични растения от свой приятел от Шумен, който преди нея ги е пробвал на шуменска почва.

Тя от 10 години се е нагърбила с мисията да доказва, че почвите в Ново село са подходящи за растения от Африка, Южна Америка и от най-отдалечените краища на света. Тя всяка година превръща двора си от 0,9 дка в райска градина, където всякакви екзотични сортове виреят в пълна хармония с нашенските домати и краставици.