Целият педагогически състав на училище "Христо Смирненски" във великотърновското село Самоводене е поел грижата над 12 год. Мариела Митрева, след като тя остава сама на този свят. Историята за тъжната съдба на детето и закрилящата любов на нейните учители разказва в днешния си брой в. "Борба"

 Момиченцето е сираче, не познава родителите си и е живяло с възрастната си баба. Преди седмица обаче баба Мария починала и Мариела останала съвсем сама. Няколко нощи спала при свои приятелки, а след това и в дома на д-р Цветан Иванов. Сега Мариела живее при своята първа учителка Йорданка Иринкова.

„Къса ми се сърцето за това дете, защото то заслужава по-добра съдба, и се надявам и аз да й дам малко топлина”, признава г-жа Иринкова. Тя приютила Мариела, след като педагогическият съвет на училището се събрал, за да реши как да се погрижи за момиченцето, докато Отделът за закрила на детето намери най-удачното решение за излизане от ситуацията.

„Искам да остана при г-жа Иринкова и тук, в Самоводене, защото тук съм живяла винаги”, казва Мариела. Сега тя е ученичка в шести клас. Успяла е с последните социални помощи да купи всичките си необходими учебници. Липсва й само този по английски език. За него обаче детето няма пари, защото след смъртта на баба й социалните помощи са временно замразени. Мариела е само на 12 г. и няма на кого да бъде превеждана сумата от 190 лв., с която бабата и детето са живеели.

Йорданка Иринкова преподава на Мариела от първи клас, била е нейна учителка четири години. Сега класен ръководител на момичето е Атанаска Радова. „Мариела е дете като всички останали, само че с тъжна съдба. Но затова пък е изключително самостоятелна, научена е на труд и може да се грижи за себе си”, описва ученичката си г-жа Радова. В дома на г-жа Иринкова Мариела си има своя стая. Въпреки че живее при нея, тя продължава да й казва „госпожо” и да й говори на „Вие”. Йорданка Иринкова има двама пораснали вече синове и съпруг, когото Мариела нарича чичо Кольо.

Мариела има още две баби в Самоводене, сестри на баба й Мария. Има и вуйчо, който обаче не може да се грижи за нея. Преди да я вземе у дома си Йорданка Иринкова, Мариела сама е направила опит да си намери семейство. Момиченцето ходило при своите роднини и обещавало на жените да им казва „мамо”, ако я приемат.

„Не знам какво е да имаш родители, затова не мога да ти разкажа какво е да си сираче", признава Мариела, докато посреща екипа ни. Разказва, че живее с баба си Мария от 2-3-годишна и че е получавала цялата й любов, докато възрастната жена е била жива. Мечтае да стане учителка по рисуване и затова е решила да кандидатства в паралелката по изобразително изкуство в СОУ „Емилиян Станев”. Мариела рисува прекрасно, не спират да я хвалят учителите й, и нейна рисунка вече е участвала в експозиция в Изложбените зали във Велико Търново.