Всичко тръгнало от една проста идея. По изчисления на ООН, необходими са 150 млрд долара годишно, за да се преодолее катастрофалната бедност. Ако 2 000 най-богати семейства в света съберат своите състояния, тази сума е равна на 10% от всеки. Защо да не попита някого от тях как гледа на това, си помислил Томас Друйен.

Друйен работил в много фондове и банки, познавал няколко много състоятелни хора и им споделил идеята си. Реакцията им била твърде скептична. В крайна сметка проектът му се провалил заради друго: как изобщо да разбереш кои са 2 000-те най-богати фамилии в света, не ги пише в телефонния указател все пак. Колкото повече се замислял социологът над въпроса, толкова по-очевидна ставала истината, че за богатите не се знае много. Дори никак. Последните снимки на немските богаташи братята Алди, например, чието състояние е 37 млрд евро, датират от десетилетия. Как богатството е променило живота им? И по-важното, как с парите си те биха могли да променят живота на други хора?

След като този въпрос дълго време не давал покой на Друйен, той решил да организира изследователски проект за изучаване на феномена на свръхбогатите към университета в Мюнстер в сътрудничество с Виенския частен университет "Зигмунд Фройд", където е професор от март тази година. Това е единственият по рода си проект и в момента усилено се работи по него. В проекта са включени хора, чийто капитал превишава 100 млн евро. Друйен има амбициозната идея да интервюира 500  от тях.

Трудността идва оттам, че обектите на неговото проучване неохотно споделят подробности за себе си- както пред журналисти, така и пред учени. Изследователят, освен че има връзки в банки и фондации, е и зет на певеца Удо Юргенс и поради тази причина все пак успява да се добере през заключените иначе врати.

Хората, с които се среща, Друйен дели на две категории: богати и състоятелни. Богатите грижливо пазят своите съкровища, състоятелните делят натрупаното с обществото чрез своите фондове. Неофициално социологът ги дели на добри и не съвсем. И така, основната идея се очертава вече - добрите са тези, които помагат.

Друйен е на път да поправи образа на богатите, създаден в обществото. "Ние не правим разлика между звездата от шоу бизнеса, мениджъра от инвестиционния фонд, управителя на огромната фирма, главата на концерна и едрия акционер. Подобен начин на мислене води до това, че всички си мислят - Парис Хилтън е богата. Дори младите. Но това, разбира се е шега. Истински богати са други, известността още не означава богатство. Реакцията на богатството, отбелязва социологът, основно е завистта. При това далеч не всичко става по справедлив начин. На собствениците на големи компании, които създават много работни места, често се приписват негативни черти. А на някоя си шоу звезда, която заработва баснословни суми, всичко и се прощава."

Друйен установил, че самите свръхбогаташи не винаги се осъзнават като богати, защото парите им постоянно работят. Средствата им са вложени в компании, акции, работни места, а не отлежават в банкови сейфове. "Тези хора не могат да сложат на масата милион", казва той.

Понякога, в търсене на справедливост, социологът заприличва на адвокат на тези, които проучва. Да съдиш без уговорки някого само за това, че има много пари, на него му се вижда несправедливо. Затова той кани обекти на своя проект да говорят пред студенти. Например 24 годишен аристократ разказва как управлява огромни горски територии.  Тежка работа и не се връзва съвсем с празното убиване на време на милионера. Излиза, че богатството не винаги е равно на разкош. И съвсем неправилно е да се мисли, че богатите са по-щастливи от обикновените хора. " Грешка е да се предполага пряка връзка между богатството и щастието", прави извода си социологът. "Всички ние, на които се налага да работим, си изкарваме хляба. Тази червена нишка минава през цялото ни съществувание. " Това не важи за свръхбогатите. Социологът е убеден, че истинските ценности не са материални. Самият той пише книгите си в спартанска обстановка и твърди, че се е научил на това от богаташите- всички те призовават да се откажем от високомерие.

Въпреки провала на идеята си да спаси света от бедност чрез обединяване на всички свръхсъстояния, Друйен не се отказва да работи по нещо подобно - той иска да направи системата на немските фондации по -професионална и ефективна. Както сам обяснява : " Десет богати семейства искат да направят нещо за лечението на определена болест, но не знаят нищо един за друг. Ако човек ги обедини, може да се получи нещо добро."