С П Р А В О Ч Н И К

КОЛЕГА - Приятелю Бояне! Ние с теб ще гледаме от къде падат паричките,а не какво бърборят всезнайковците и моралистите. Интереса клати феса, така е при нас. Ако някой ден секнат паричките на Св. Синод и Светата Църква, само тогава ще се обърнем към петролните шейхове за подкрепа. Така, че браво на тебе друже мой, поздравлявам те и само на пред докато още не е залязло слънцето, а едва после ще се обърнем към Кибла (Мекка), още не му е времето. Нашия Бог - ДС, има различни имена (ДС,НСС,ДАНС),но все за един става дума, все още не ни е изоставил като сирачета, така че само на пред в името на Бога, Сина и Всетия Дух, т.е. Диаманта, златото и среброто! Амин.

ПАВЕЛ И САРЪЕВ - измама и измамени

Гледах един набожен филм, в която се представяше ролята на Апостол Павел в християнството. Направи ми силно впечатление, че преди да приеме Христовата вяра този тиранин, който изстезавал правоверните по жестоки и свирепи начини, юдеин (масон) го съветва: “няма по качествен предател от добър приятел!”. Така тези думи промениха съдбата му и той си намери оправдание в някакво видение, за което противоречиво разказва какво било отношението на придружаващите го към това важно събитие. И ето го най-добрия преподавател на Христа да твърди:
“Но, нека е тъй, че аз не съм ви отегчил, обаче като хитър съм ви уловил с измама.” (Нов завет,2 Пос.към Кор.12-16) (Всички библейски преводи на този текст се въртят около самопризнанията му в неискрена мисия.)
Отец Саръев е ПЪЛНАТА МУ АНАЛОГИЯ. Униформен старши лейтенант от милицията в Кърджали, служител на ДС - за комунизма срещу народа, изведнъж от материалист стана духовен водач. Изпрати племенника си на мисия в Ирак и му окачи кръстче на шията, за да го пази Господ Исус Христа от смърта, че отива на благородно дело. А след като му го върнаха мъртав обвини държавата, че е виновна за несправедливата война срещу мюсюлмански народ. Е нали тази държава го направи човек, нещо повече дори Божи човек?! Кръвта на вода не става, казват мъдреците. Ако някога е станала, то Павел и Боян Саръев при тези неуспорими факти ни най-малко могат да се впишат сред тези образцови примери.

Основен аргомент на Отец Саръев пред мухамеданите за покръстването им е, че те са от християнски произход и той ги връща към свойте корени. Прогледнато по специално от българската история православието също бе наложено с ятаган и терор от Княз Бориз Покръстителя (избиването на 500 боляро до 9 коляно, жестокото обождане и осъкатяване на собствен син в името на вяра, че не се приема доброволно, какъв образцов пример за фанатизъм и фашизъм?!). В османската империя държавен терор в етнически и религиозен аспект, не е имало. По-късно лансираните слухове и легенди за държавен терор и насилие се обезсмислят от запазените синегоги, църкви и манастири, те са днес очевидни факти, които ние след Освобождението наследихме. Посочването на отделен случай, който е от криминален характер, не може да служи да пример и да опроваргае очевидното ни византийско наследство, предадено ни от многовековните османски ръце. Аз като атеист бих предпочел безпристрастно да посоча истината отколкото да оставя този нов Христос - Отец Саръев да ме баламосва. Ако на това учи православието СМЪРТНО УПЛАШЕНО ЗА ОЦЕЛЯВАНЕТО СИ предпочитам да си остана атеист, а в честността си ще съм истински Антихриста.

Отец Саръев е Новия Левски всички който плюят по него са зависливи Кърджалийски СЪЧЕНЛИЙ...... който не стават за чеп за зеле........... помаците като цяло са най-чистите българи и най-изстрадалото население на България което е предотвратило катастрофа и
ВЕЧНО ПОТУРЧВАНЕ на БЪЛГАРСКИЯ народ така че тия дето говорят лошо за този изстрадал народ са само някакви си подлоги на ДПС и на Турците .....
ТАКА ЧЕ ПОМНЕТЕ ХОРААААААААААААА АКО ИМА НЯКОЙ КОЙТО ЩЕ СПАСИ БЪЛГАРСКОТО ТОВА Е ОТЕЦ САРЪЕВ И НЕГОВИЯ ПРОЧУТ РОД
САРЪЕВИТЕ.........

Врявата около кметската кандидатура на отец Саръев оставя странно чувство и недоумение някакво.Получи се така, че ние десните, отричайки го безапелационно, се изправихме
РАМО ДО РАМО
с... Румен Петков, запяхме в хора на най-ретроградните и проруски солисти в БСП. Стигна се до там убеден демократ като А. Грънчаров да изпитва доволство от "духовното просветление", което отец Саръев е получил от... владиката дядо Николай, моля ви се.В друг антикомунистически вестник дядо Николай дори бе изрецитиран като вестител на справедливоста, бе изказано същото доволство, че се е намесил подобаващо.Някой от нашата аудитория, изпитва ли съмнение кой е дядо Николай и на кого служи? Няма такива, нали? Някой съмнява ли се, че дядо Николай изпълни политическа поръчка на "Позитано" и конкретно на Румен Петков, който в прав текст преди намесата на владиката обяви, че иде реч за религиозна противопоставеност, от което се подразбра, че "нашата" църква няма да остане със "скръстени ръце".
И този път
ИНЕРЦИЯТА
ни бутна в капан. Известна ли му е на А. Грънчаров ситуацията в Кърджали? Известно ли му е, че ДСБ и СДС там нямат реална подкрепа? Известно ли му е, че проблемите в Кърджали нямат нищо общо с проблемите в Пловдив или Плевен, да речем? В Кърджали става дума да се разбие монопола на ДПС, което тотално властва във всички сфери и което хич не е добре за демокрацията.Естествено, че Румен Петков и дядо Николай ще се противопоставят. БСП няма да предаде верния си ортак ДПС.Но какво търсят десните в тази компания? Какво ги тласна в прегръдките на "Позитано"? Ами това, че отец Саръев нямал
"ЧИСТО" МИНАЛО.
Бил ченге. Хайде сега, спокойно да обсъдим за какво ченге иде реч.Хубаво е да се прочете биографичната му книжка "Гласът на викащия в пустинята", издадена е през 1996 г. От нея ще ни стане ясно, че Боян Саръев се е родил в семейство на българомохамедани с многолюдна челяд, с чисто българско самосъзнание. Ето как се казват братята и сестра му - Александър, Мануш, Ангел, Филип, Теменужка... Боян е бил будно дете. Родителите му са пожелали да го видят в "белия" свят, да го изпроводят по-нагоре от тютюна и безпросветието. Милиционерското училище в Пазарджик им се е провидяло като нещо достойно в това отношение. И Боян се озовава там.Бил е дете на 10-11 години. Курсът почвал от 5-ти клас.Та, така започнала милиционерската кариера на Боян Саръев...По-нататък тази "кариера", логично завършила с отказа му да работи в МВР. Преди 10 ноември! Не е могъл да се смири с порядките там. Хвърляйки милиционерските пагони Саръев си е довлякал беди и мизерия. Станал е черна овца. Бил е гонен отвсякъде. Отказвана му е всякаква работа. Дори хамалин не е могъл да стане. А вече имал семейство, дете... Станал послушник и влязъл в лоното на църквата преди 10 ноември. Защото такава е била нагласата му, същата, която не го смирила с пагоните. За него се писа доста след същия 10 ноември.
Но да се попитаме, лепейки му етикета "ченге",
НЕ "ТРИЕМ" ЛИ
и покръстителската му роля, това, че прибра под крилото на христовата вяра стотици и стотици българомохамедани? Как, моля, ще погледнат на нас покръстените от отец Саръев? Някой задавали си този въпрос? Няма съмнение, че около отеца кръжат и чужди разведки, и нашенски ченгета.Но какво направихме ние, десните, за да ни припознае той? А и паството му? Нищо, до колкото позициите ни в този район са незавидни. Пак опираме да липсата на гъвкавост и съобразяване с реалността.Красиво е някак си да сочиш с пръст, да громиш "за произход", както го правеха партийните секретари. Но е грозно да се озовеш в компанията им.

--------------------------
Сигурно е проблем да се рови човек за въпросната книжка на отец Боян Саръев, та ще си позволим да цитираме нещо от нея. Ето как баща му "свел" решението си да го прати в милиционерското училище: "Виждаш, сине, че живеем бедно и пари нямаме. Това, че искаш да учиш, е добре, но след теб ще тръгнат и ще искат да учат и другите ти братя. А и сестра ти. Кажи как ще ги издържаме с майка ти, когато на месец получаваме по тридесет лева от тютюна? Пари, които стигат само за торба брашно, малко олио и газ..." После Боян разказва: "Винаги се бях надявал, че баща ми ще поеме определена отговорност за моето изучаване, защото виждаше големия ми интерес към учението и любовта ми към книгата... Когато завърших основно образование,/всъщност, 7-ми клас-м.о./ не знам откъде баща ми научил, че има новооткрито милиционерско училище в Стрелча. /После са го преместили в Пазарджик-м.о./ Каза, че било на пълна държавна издръжка и че там моето обучение нямало да бъде паричен проблем за семейството. Всичко това беше за мен като гръм от ясно небе. Мечтаех да рисувам прекрасни картини и да играя големи роли на сцената на театър, а трябваше да стана... милиционер. Опитах се да възразя някак, но баща ми беше категоричен: - Иначе, ето го стадото! - Нямаше как, трябваше да се съглася, защото иначе ме чакаше съдбата на селския овчар."
Вярно, че след милиционерското училище пращат Саръев в школата в Симеоново. Завършва милиционерския факурлтет и като офицер се връща в родния край. Но се задълбочава и конфликтът му с реалността около него.Ето какакво пише по-нататък : "...всички бяха вписани в схемата на абсурдното човешко вегетиране и службогонство. Никой не приличаше на себе си, а всеки беше такъв, какъвто го искаше началникът му. А МОЖЕ БИ ПРИЛИЧАХА ТОЧНО НА СЕБЕ СИ, ЗАЩОТО И ДО ДНЕС НЕ СА МРЪДНАЛИ И НА ЙОТА." Така или иначе Саръев намира сили и напуска въпросната система. Пак ще повторим - доста преди 10 ноември. И си навлича страхотни проблеми: "Преместих се в Кърджали със семейството си. Веднага потърсих работа на гарата като хамалин. Бригадирът обеща и каза да отида след няколко дни и да занеса молбата си. Когато отидох втори път с молбата, той отсече, че за мен работа няма. За мен работа нямаше дори като хамалин... Семейството ми изпадна в тежко финансово положение. Дни наред в джоба си нямах дори стотинки за цигари и кафе, а и децата бяха поотраснали и имаха своите нужди. Принудих се да разпродавам най-хубавите книги от личната си библиотека... С пълни торби ги носих в антикварната и ги продавах почти на безценица. Често пъти антикварите ме връщаха и си тръгвах без една стотинка, готов да заплача като дете от огорчение и безпомощност... Генко Овчаров, който завеждаше бюрото по труда, ме пращаше на различни места, но от там винаги ме връщаха... След няколко месеца Овчаров ми каза дискретно: - Ти работа няма да си намериш, защото има хора, които вървят ПРЕД ТЕБ. - Но аз не искам да ставам директор, а си търся работа, каквато и да е - хамалин на гарата, улиците да мета, но да е работа. Мога да мия и градските тоалетни, само да е работа. - Да, разбирам те, но нищо не мога да направя за теб. И все едно нищо не съм ти казал!" Междувременно Саръев посещава редовно службите в храм "Свети Георги Победоносец".Там се запознава с певеца на църквата дядо Никола Ламбев, който първи го въвел в света на вярата и Светото писание. "Не можех да вдигна очи и да погледна Бога в лицето, защото усещах собственото си нищожество и греховна природа пред Него. Дядо Никола забеляза това и една сутрин ме хвана под ръка, изведе ме от тъмнината, закара ме до иконостаса пред иконата на Иисус Христос и рече: - Ако се срамуваш да влизаш в храма, то ти не си искрено вярващ! Не се срамувай, нито пък се страхувай, а падни на колене пред Бога и искрено изповядай вярата си в Него! - Той мислеше, че се срамувам от вярата си в Спасителя. Казах му, че не срам, а страх изпитвам от Бога, заради собствените си грехове..."

-------------------------
Напълно естествено, /сега не се съмнявате в това, нали?/, та напълно естествено Саръев приема с душата си промяната на 10 ноември.Не одобрява и говори с горчива ирония за националистическите изцепки в Кърджали след връщането на турските имена, но и с тревога отбелязва, че се залита в друга крайност. "Първопроходците" от "доброто" СДС обаче го отминават. "В началото на октомври 1989 г. бях още послушник - спомня си той, - когато в Кърджали пристигна един непознат свещеник. Пристигна в църквата по време на неделното богослужение. Шмугна се през навалицата, без да запали свещ и да се поклони на Светите икони, и се вмъкна в олтара през южните врати. Дядо Никола, с когото пеехме на клира, тихо прошепна, че това е отец Христофор Събев. Искрено се развълнувах. Бях слушал много за него и знаех за учредения от самия него комитет за защита на вероизповеданията в България. Нашите вестници телевизия и радио упорито мълчаха за тази организация и за дейността на отеца, ала западните радиостанции говореха само за това. След края на службата и отпуста той дойде при нас на клира и ни благослови, а ние му целунахме благоговейно ръка. Отец Христофор бръкна, извади изпод расото си едно руло хартия и каза, че събира подписка от всички християни за възстановяване на вярата в България. Написах трите си имена под номер 16 и се подписах. Гледах отеца с възхищение и завиждах на неговата смелост и дързост. ИМАХ ЧУВСТВОТО, ЧЕ ВИЖДАХ ПРЕД СЕБЕ СИ СВЕТЕЦ И ВЕЛИКОМЪЧЕНИК." И ето какво се получава по-нататък: "След десетоноемврийския преврат имах една среща с него на "Раковски" 134. Разбира се, не ме позна. Дълго му обяснявах къде сме се срещали, кой съм аз и възпроизвеждах разговорите, които бяхме водили. Останаха напразни опитите ми да му освежа паметта... Казах му за какво съм дошъл при него чак от Кърджали. Обясних му, че в Родопите живеят хиляди българи и че срещу тях се осъществява натиск и ислямска инвазия. Родопите, рекох, са застрашени от ново потурчване пряко волята на самите родопчани. Дълго му обяснявах, че там някъде из Родопите има едно възникнало Движение за християнство и прогрес "Св. Йоан Предтеча" от средите на самите помохамеданчени българи и че те не искат мохамеданството, а християнството.Казах му, че връщането на тези хора в лоното на християнството е важен проблем преди всичко за интересите на Православната църква. Обясних му, че ние, родопчани, сами трудно ще се справим и ни е нужна помощта на широк кръг общественици, политици и църковни дейци... - За нас такива проблеми не съществуват! Всяко поставяне на въпроси за националност и религия в България е чиста демогогия и отклонява хората от по-важните проблеми /!?/... Всичко ще се оправи от самосебе си. А и да не се оправи, не е толкова важно. - В такъв случай, свети отче, - питам го аз - по вашата логика става ясно, че вие тук, в София, леете крокодилски сълзи за религиозните и националните права и свободи, за да отклоните вниманието на хората от по-важните проблеми?" Остава да се запитаме кой е истинското ченге? Христофор Събев или отец Саръев? Чак сега в анализите за началото на прехода се отчита погрешната политика по етнорелигиозните проблеми на тъй наречените "отци" на СДС /до един изпечени агенти на ДС/.Спомените на отец Саръев просто доизясняват картината. И няма защо да се чудим, че са го заобиколили отвсякъде бизнесмени, които не ни харесват, или ченгета.Сами им подадохме топката.

"Няма друг човек, освен мен, който да обедини всички българи- и мохамедани, и християни, в Кърджали."
Въх, - запопения помак-милиционер вече се изживява като месия! Ми то при патрика кат Марксим и владика кат Николет-Дългия минет, какво друго да се чака!?

Е попе,дойде и твоят ред да се отблагодариш за грижите на Партията кърмилница?Ако се съди от факта,че те похарчиха евтино,не си бил, особено ценен за другарите.Църквата се нуждае от отци "с хладен ум,чисти ръце и горещо сърце",истински духовни пастири.Нали и ти и твоят началник разпознавате думите на Великия си учител?Употребени в този смисъл,ги приемам!Вие,попе,кога сте били искрен?Когато обрязан сте се молили в джамията?Когато като атеист сте клели във вярност на БКП,или сега,като "божи служител"?Върнете се там,където сте били!Не бъркайте с мръсни ръце в душите на хората!Грехота е!

много е хубаво да си поп,особено,след като си учил в Симеоново.Всички изпълняват заповедите на майчица "Партия".Както Николай,така и Саръев. За мен Бог е в нашите сърца и души,ако Го имаш в сърцето си не ти трябват никакви попове. Бог е който казва "всичко мое е и твое", а поповете казват,"Всичко твое е мое",е какво да говорим. Какво християнство защитават?. В Кърджали не останаха християни почти. Само промити мозъци на комунисти,помаци и турци,скоро,ще бъдат само турци,защото помаците пак ще тръгнат с тях.Както сана предавали, така пак ще на предадат. Цялата управленческа помия е с тях, но ако вярвав в БОГ,трябва да знаят,че БОГ е дълготърпелив,но когато се разсърди,тежко и горко,лошото е ,че покрай тези злодеи,страда и обикновения труженик,вярващ и надяващ се но БОГ. Но така си изкупваме прекалената толерантност към невярващите и лицемерите.