Руснак и германка, влюбили се по време на войната, ще се оженят след 62 години раздяла. Тази история разказва руският в."Известия", за нея пише и британският "Гардиън".

Преди 62 години краят на войната разделя младия руски преводач и немското момиче. В навечерието на 9 май 2007 година същият този преводач, а сега просто пенсионер от Красноярския край Иван Николаевич Бивших посреща своята Лизхен в Москва. За да поправи  годините несправедливост и най-сетне да я направи своя жена...

"Всичко, което се случи с мен по време на войната, в голяма степен се дължи на училището. Особено лесно ми вървеше немският език", разказва Бивших.

"На 15 август 1942 година ме мобилизираха. На 23 февруари 1943 ме пратиха в стрелкови баталион, 210-ти полк. В този полк воювах до края. През 1943-та за пръв път разговарях с немски пленници. До командира стигна слух, че в полка има войник с добър немски и така попаднах в разузнаването.

На 6 май 1945 година войната завърши за мен. Но не се върнахме у дома веднага. На 6 юли ни изпратиха в Тюрингия, назначиха ме комендант на село Хейерод. Едно от задълженията ми беше да регистрирам германците, които се връщаха от плен. Един от тях- Гюнтер Валдхайм не се беше регистрирал. Отидох при него. Семейството му се уплаши, помисли, че искам да го арестувам. Но документите му бяха в ред и по-късно ние с него дори се сприятелихме. Имаше дори момент, когато решихме да играем футболен мач с местното население, той помагаше да се състави отбора. Само че намери само 10 души, агитираха ме да играя за тях, като нищо щях да го направя, но командването забрани..."

Тогава се влюбих в дъщерята на Гюнтер - Лиза. От пръв поглед. Тя беше красиво, много изящно момиче, с чудесни очи. И сега е много красива. "

Бившият разузнавач и дъщерята на немския войник се влюбили един в друг, живели няколко месеца заедно. По-късно полкът бил преведен в друг град, три месеца поред Лиза пътувала всяка седмица. " По-рано не можеше да се говори за това, но животът си е живот: много руски офицери и войници искаха да се оженят за немските си приятелки, да ги заведат у дома. Но това беше строго забранено. Някои се опитаха да ги вкарат в СССР тайно или да останат в Германия, или пък да заминат за Америка. В крайна сметка нищо не можах да направя, върнах се в родината. Писахме си десет години. По-късно ме назначиха в районния комитет на партията и направо ми казаха- или прекратявате кореспонденцията, или ви чака Магадан. Показаха ми нейни писма, които така и не бяха стигнали до мен. Показаха ми и моето, което току-що бях изпратил. Помолих за едно последно, те ми разрешиха, аз и написах, че се женя.

Два пъти се жених. Синът ми, кандидат на техническите науки, живее в Москва. Дъщерята се ожени за американец, живее там.

Основах в Красноярск краеведческо общество, а през 1997 по молба на дъщеря ми написах книга за историята на нашата любов с Лиза. Две от жените, членове на обществото, я прочетоха и казаха: "Иван Николаевич, дайте да намерим вашата Лиза!" Аз не исках. Все едно я бях предал навремето, нищо не и обясних, просто и написах, че се женя, толкова. Знаех, че и тя се е омъжила, живее в Люксембург. Всичко и е наред, има семейство и изведнъж - здрасти, аз съм...

Тогава тези жени без моето съгласие се хванаха да издирват Лиза. Едната от тях има дъщеря в Германия, тя я намери. На 3 януари 2005 ме канят на гости. "Как си, сърцето ти наред ли е? Ей сега ще звъннат по телефона."Телефонът звънна, те ми дават слушалката, а там- гласът на Лиза. Заплаках. И Лиза заплака.

Нейният глас изобщо не беше се променил. А аз разбрах, че съм забравил немския. През април същата година тези жени организираха гостуването на Лиза в Красноярск. Тогава се и видяхме. И какво е чудното- каквото и да направя, за нея е нормално, каквото и да направи тя, за мен е хубаво. Като че ли не сме се разделяли за 60 години. През това време Лиза е била омъжена 40 години, но няма деца, а през последните 20 години не живее с мъжа си. Предложих и да се омъжи за мен. И ето, вече трета година Лиза се развежда, в Германия това не става лесно. Обаче на 16 май разводът трябва да приключи."

След първата среща тя вече четири пъти идва при мен. Дори почивахме заедно в санаториум, на нея и хареса. Твърди, че щом аз съм до нея, всичко и харесва.

Решихме, че ще имаме двойно гражданство. Тя иска през лятото да живеем в Красноярск, а през зимата - в Тюрингия. Вече си обзаведохме жилище в Красноярск, тя избра мебелите.

Моите деца и внуци я приеха. Внучката ми Маша дори започна да учи немски език. На 1 юни Лиза пристига отново, кога ще бъде сватбата, още не сме уточнили, но тя задължително ще се случи. Толкова години я чакахме...