Първият фестивал на българската култура, изкуство и спорт в Аризона, организиран от вестник “Български хоризонт” – Финикс, САЩ, е посветен на България в Европейския дом и Третата световна среща на българските медии в Рим.

Разни са били обидите или желанията, с които много българи са пресекли Атлантика в посока Изток-Запад. Сега повечето пилигрими са помъдряли от истините, научени в живота, и посоката Запад – Изток не е чужда в душите им. Назад, към корените в Родината, наведнаж или по много пъти, това няма значение, но българското вече свободно обитава душата ти и можеш да си естествен и свободен такъв, какъвто си се родил, макар и на половин обиколка по земното кълбо разстояние...

“Аризония 2007” беше първият фестивал на българската култура, изкуство и спорт в този фантастичен по своята природа и с хората си, щат в края на Америка. Той ни откри очите, че пътят към България, по суша и вода или дори само в душата на човека, минава и през такива свети духовни празници! Далече на Юг и на Запад, под яркото слънце на пустинята, рамо до рамо с Калифорния и Мексико, сред кактуси и облагородена от хората земя, е и Финикс, където днес живеят и работят около 6 000 наши сънародници.

Беше 1 април, Цветница, пролетното събуждане на живота.
Организатори на необикновеното по рода си досега събитие беша редакцията на вестник “Български хоризонт” - младо издание, което в 14-те си досегашни емисии, премина път, какъвто създателите му не бяха и на сън видяли. Празникът бе първото, което изданието прави извън добрите страници, приемащи се като един естествен резултат от високия интелектуален и духовен потенциал на българската диаспора във Финикс.

“Това е нашият Опит за летене – писа “Български хоризонт” в поканата си към сънародниците. – Каним ви да дойдете на него! Ние всички сме крилете, на които може да се издигне българският дух и култура и да станем българите достойни и почитани членове на американското общество, на Новия свят, в който дойдохме да живеем.”

Дойдоха не само българите. Във Финикс има компании, където нашите специалисти работят заедно с американски, японски, немски и други предприятия в областта на електрониката, дизайна, строителството и пр. Те доведоха и своите колеги, които участваха в речите и песните от сцената, в ръчениците извън сцената, както и в титаничната битка с баниците, сърмите, рибата /нали са пости!/, салатите, баклавите, сливенските и поморийски балсами, виното и много други чудесии, стоварени по масите, които бяха напълно разгромени и унищожени! Българки със златни ръце ги бяха подготвили,  направили, с такова вдъхновение! Наложи се да обещават, че това не е последно, че те още, е-хе-ее, колко могат!

От сутринта до късния следобед “Аризония” беше в Българската Православна Църква “Света София”, където в открития салон, след литургията, при рекордно присъствие на посетители, се състоя парад на българската култура – музика, песни, танци в изпълнението на малки и големи. Срина се почти абсурдната за съвременното общество “теория” у някои, че създаването на новите институции в града - вестник,  клубове, читалища, културни центрове и пр. “разединява силите на българите”.

Вечерта в залите и по терените на елитния  “Тенис, Фитнес и Плувен клуб “Ла Камариля” в Скотсдейл се състоя основната част на Фестивала. Всичко беше предоставено напълно безплатно и загадката се крие в това, че там работи и се ползува с особен авторитет  Искра Велинова – Балчева, една от най-известните в света световна и олимпийска медалистка в академичното гребане.

Във фоайетата и салоните на клуба бяха подредени картини и пластики, предмети на приложното изкуство, художествени фотографии от български художници и скулптори, като Цветан Балчев /Джак дю Бал/, направил дизайна и на “главата на вестника”, който напусна  съвсем наскоро нашия свят и паметта му бе почетена от присъствуващите, Георги Керишев, известен като Джордж Кериш, големия пътешественик, природозащитник и фотограф Кърчев,  и пр.

Неголямата, но великолепно построена сцена на открито, готова както  за моноспектакъл така и за парад на танкове, вероятно е била подготвена от познатия Ди Джей Кико, волунтер от своята глава до петите на неговата супер апаратура.
Първа стъпи на нея  “Кралицата на вечерта” /но ние не знаехме, че това е тя тогава/  Мариана Попзлатева, сопрано от Лос Анжелис. Тя просто ни стрясна, може би разтърси, с Химна на България. И не само с гласа си, но и с факта, който застрашително липсва в българска среда – да слушаме нашия химн и да вдигаме нашето знаме. Като спортен журналист не съм разглезен с много посещения на опери, но сред палмите, протегнати към  огромната светла луна на Аризона, сред свежия нощен дъх на пустинята, сред ромона на българския роден език, сред разгромно-красивите за мъжкото сърце българки и крачещите с тях снажни млади българи, при този наистина необхватен патриотичен дух, който ни обзе след Марианините стигащи небето арии, спокойно бих присъдил на певицата златния медал на всяка музикална олимпиада!

Вторият шок от сцената беше българо-английската реч на посланик Елена Поптодорова. По-точно езика на Шекспир, на който тя изприказва  мощно и убедително неща, които накараха дори практичните американци да си забравят чинията и яденето им да изстине. Нашият посланик дойде  и се държа просто, естествено, човешки на “Аризония” и с това лиши и най-изявените присбособленци към властници и подобни от възможността да твърдят по стар тертип, че всичко се прави  благодарение топлите грижи и вниманието на държавните хора и правителството, и благодарение на ужасано високите им  морални и делови качества. В съъщото време Поптодорова успя да разговаря с много и различни хора, без подбор и пристрастия, и сега знае повече, за да може да свърши също нещо повече за българите, на които е изпратена да служи.

Главен организатор на “Аризония 2007” беше университетската преподавателка по английски език във Финикс, поетеса и една от водещите фигури в редакцията на “Български хоризонт” Дафни Кърчева – Оррис. Забележителен е нейният вкус, умение и най-вече издръжливост при изправянето на крака на такава непозната твар,  като Български фест в Аризона. В програмата видяхме всякакъв народ - артисти пеещи, свирещи и танцуващи, говорещи добре, по-малко добре или никак български език, но сега е мястото да споменем за едни, които бяха абсолютно неми на глас, но много ярки, дори крещящи, на фигура и одежди. По време на модното ревю на дизайнерката Галина Михайлова въздишаха всички: жените по опаковката, мъжете по съдържанието.. Дванадесетте манекенки, облекли повече или по-оскъдно безценните си фигури, ни държаха на нокти дълго, но отлитнало ктато миг време. 

И това се случва сред кактусите...

А докато големите се занимаваха с всичките тези неща, малките се пръснаха по тенис кортовете и по цялата база на “Ла Камариля”, та направиха добър коктейл от познати и непознати игри и спортове...

Имаше сред гостите и повече от три файтона сънародници, дошли от Лос Анжелис, заедно с Христина Атанасова, която донесе и новото луксозно издание на английски език от романа “Под игото” на Вазов, както и българският консул от Западния бряг, дойдоха и свещенослужители, сред които и един владика от Европейската българска православна църква, един легендарен свещеник от българската църква в Акрон, енергичният служител на олтара на тукашната “Света София”, редакторът на чикагсктия “Старт”, който вестник подпомага своите братя по перо в “Български хоризонт” – Аризона и пр.

“Аризония 2007” привлече  невероятно много хора за мащаба на местната диаспора. Респектабелният клуб “Ла Камариля” се втрещи от толкова много добре направени от природата и добре облечени от шивача, дошли като за бал във Виенската опера, хора. Случиха се много очаквани и други - просто необясними, срещи. Видях се с моя приятел Нато Велков, художник, който работи по стенописи и проекти за милионоструващи къщи из “Скотсдейл”, видях се и с Ромел Арам Мару  от Адис Абеба, един от Империята ВИФ, сега Национална спортна академия, когото не познавах, но който беше приятел на моя етиопски познат, също завършил ВИФ, Гетачу Ташоме. Ромел, благодарение на своя български език, работи в мултищатската /може би в15 щата/ българска компания с център Финикс “Делта Механика”.

Днес в Българска Аризона има 1 българска църква, 1 вестник, 1 ресторант, 1 футболен клуб и много млади, високо ерудирани българи, специалисти и супер-експерти в своите области. “Аризония” ги събра, позволи им да се огледат, опознаят, окуражат и се замислят какво още могат да направят за своето семейство, работа и по-добър живот.

Асоциация Български Медии
Климент ВЕЛИЧКОВ,
специален пратеник на вестник "Български хоризонт"