Микеланджело Меризи да Караваджо (Michelangelo Merisi da Caravaggio, 1571-1610 г.), знаменитият италиански художник от бароковата епоха, е използвал в творбите си прототипи на фотографски техники – “камера обскура” (chiaroscuro, “светлина и сянка” букв. “тъмна стая”, б. ред.) и светочувствителни вещества, над 200 години преди изобретяването на фотографията, обяви италианският специалист по живописта, реставратор и преподавател в Studio Art Centers International във Флоренция Роберта Лапучи (Roberta Lapucci), цитирана от агенция France Presse.

Лапучи твърди, че Караваджо е първият художник, използвал “камера обскура” в живописта, въпреки че десетилетия по-рано този ефект бил подробно описан от Леонардо Да Винчи.

Според изследователката, Караваджо работил с моделите си в специално оборудвана “тъмна стая”, в която светлината прониквала през дупка в тавана.

Той проектирал изображението през лещи и огледало върху платното и подготвял черновите на картините с оловни белила, смесени със светочувствителен прах от минерали и химикали, които фосфоресцирали в тъмното. Така той за около половин час фиксирал полученото изображение и по-нататък продължавал работата с вече готовия ескиз.

Като доказателства на тезата си, Лапучи привежда множество факти. Караваджо не правел предварителни рисунки, вероятно защото ползвал ескизите, подготвени в камера обскурата. Освен това, “прекалено много” от моделите на художника са левичари, което също боже да се обясни с камера обскурата, в която се проектира огледално изображение. В късните творби на Караваджо, броят на левичарите намалява, което според Лапучи се обяснява с техническия прогрес в живописта.

Сред приятелите на Караваджо имало множество естествоизпитатели, които са били в състояние да го запознаят с устройството на камера обскурата. Именно оптикът Джовани Батиста дела Порта (Giovanni Battista Della Porta) помага на известния с буйния си нрав художник, убил познат младеж при сбиване през 1606 г., да избяга от Рим в Малта.

Лапучи обяснява задочно и раздразнителността и изблиците на ярост у Караваджо с евентуално натравяне с използваните от него в работата му токсични химически съединения на оловото.

Мнението на италианския специалист споделя и известният британски художник Дейвид Хокни (David Hockney), който още през 2001 г. обяви в книгата си “Тайно знание” (“Secret Knowledge”), че камера обскура е ползвал не само Караваджо, но и фламандският майстор на барока Антонис Ван Дайк (1599-1641 г.) и френският художник от неокласицизма, Жан Огюст Доминик Енгр (Jean Auguste Dominique Ingres, 1780-1867 г.).