В Президентската библиотека “Кенеди” в Бостън (The John F. Kennedy Presidential Library) бе открита уникална изложба, посветена на платоническия любовен романс между американския писател Ърнест Хемингуей и германската певица и актриса Марлене Дитрих, съобщава The Guardian. Неизвестна досега част от кореспонденцията между двамата, включваща 31 писма на Марлене до Хемингей допълва картината на сантименталното им приятелство, и заедно с останалите писма ще бъде публикувана в специална книга. “Заедно със сбирката от писма между Дитрих и Хемингуей, с която библиотеката вече разполага, се завършва образа на забележителното приятелство между две изключително необикновени личности”, посочва директорът на библиотеката Том Пътнам (Tom Putnam). 

Писателят и легендарният сексимвол на 30-те, се запознават през 1934 г., на борда на луксозния френски лайнер Ile de France, пътуващ от Франция за Америка, когато Хемингуей се връща в Кий Уест, през Париж, от сафари в Източна Африка, а Дитрих се връща в Холивуд от едно от последните си посещения на семейството си в Нацистка Германия. Според спомените на приятелите им това е истинска “любов от пръв поглед”, но класическият епистоларен “роман” между двамата се разгаря едва 15 години по-късно. Тогава Хемингуей вече е на 50, а Дитрих на 47 години.  Той я нарича My Little Kraut (“Моята малка немкиня”, б. ред.) или закачливо “дъще”. За Дитрих той е “Мило Татенце”. Самият автор на “За кого бие камбаната” определя отношенията им като “разминаваща се във времето страст” и признава, че връзката им никога не е била консумирана.

“Когато моето сърце беше свободно, Немкинята ми преживяваше романтични страдания. Когато Дитрих с вълшебните си търсещи очи бе на повърността, то потънал в бурята бях аз”, пише в едно от писмата си Хемингуей. “Скъпи Татенце, мога да кажа, че мисля за теб постоянно. Препрочитам писмата ти отново и отново, и говоря за теб само с избрани. Преместих снимката ти в спалнята си и винаги, когато я погледна съм безпомощна”, споделя в едно от посланията си Дитрих.

Въпреки че връзката им никога на прераства във физическа, двамата не се свенят да флиртуват помежду си. В писмо, датирано от 19 юни 1950 г. в 4,00 ч. сутринта, Хемингуей пише: “Толкова си хубава, че трябва да ти издадат паспорт със снимка в цял ръст”. По-нататък той пита: “Какво наистина искаш да правиш до края на живота си? Да разбиваш сърцето на всеки мъж за почти без пари? Винаги можеш да разбиваш моето за по няколко цента, винаги ще нося монетите с мен”. “Не мога да призная, как всеки път, когато те прегърна, се чувствам у дома”, пише авторът в друго писмо. То е завършва с “Обичам те, притискам те силно и те целувам здраво”.

Дитрих и Хемингуей поддържат чувствената си кореспонденция до самоубийството на писателя на 2 юли 1961 г. в дома му в Кетчъм, Айдахо (Ketchum, Idaho). Неизвестните досега писма на Дитрих, след смъртта й на 6 май 1992 г. са наследени от дъщеря й, Мария Рива (Maria Riva), която разрешила публикуването им не по-рано от 15 години след смъртта на майка й.