Факти, Анализи, Коментари
   26 Април 2024
 Култура    Религия   
За нас  •  Контакти  •  Реклама   
С П Р А В О Ч Н И К
Eдна история, която трябваше да бъде разказана
8 Септември 2005

Игралният филм "Откраднати очи" тръгва на екраните в цялата страна от 9 септември

      От 9 септември филмът “Откраднати очи” тръгва на екраните в цялата страна. Преди това да стане, той вече бе показван на редица престижни кинофоруми и идва при българския зрител със солиден багаж награди и признание. Ето какво изповядва Нери Терзиева, сценарист на филма:

      “Журналистът - и добре да живее, един ден осъзнава, че професията не му стига, за да каже всичко, което го вълнува. Тогава журналистът предприема бягство в съседно занаятчийско поле.

      Така се случи и с мен. Прескочих оградата, която дели журналистиката и киното. Резултатът е една добра и една лоша новина:

      Добрата новина е, че прекарах “оттатък” кратко време.

      Лошата е, че можех и да не ходя, ако нашата професия ми беше дала навремето пълна възможност да кажа всичко, което преживяхме и знаехме за така наречения “възродителен процес” и за така наречената “голяма екскурзия”.

      Защото историите трябва да се разказват…”

      “Откраднати очи” е история за странна, невъзможна, необяснима любов между туркиня и българин.

      Иван – чисто и романтично момче, е въвлечен в така наречения “възродителен процес”. Той отговоря за печатите, необходими за издаване на новите документи по времето на насилствената смяна на имената.

      Детската учителка Айтен се опитва да ги открадне, смятайки, че по този начин ще забави етническия геноцид.

      Необичайна среща създава у двамата чувство на близост. Иван е изправен пред съдбоносен избор – да “преименува” Айтен или да поеме последствията, ако не го направи.

      По-късно съдбата ги изправя отново един срещу друг. При акция на тогавашните спецчасти загива детето на Айтен. Иван изпада в шок. От съображения за сигурност заповядват да бъдат “изтрити” спомените му. В болницата е изолирана и Айтен. От смъртта, като единствен житейски избор и за двамата, започва общият път на Иван и Айтен… Те постепенно преодоляват озлоблението, приемат различията помежду си и тръгват един към друг.

      Филмът е българо- турска копродукция на ГАЛА ФИЛМ/ЯКА ДДЕ Галина Тонева, Кирил Кирилов/Атила Юджер и Керем Алту, БНТ, Бояна филм студио. Режисьор е Радослав Спасов, оператор - Пламен Сомов, музика - Божидар Петков, художник – Георги Тодоров- Жози, художник по костюмите-Боряна Семерджиева.

      В ролите ще видим Весела Казакова, Валери Йорданов, Неджат Ишлер, Ицхак Финци, Илиана Китанова, Стоян Алексиев, Мария Каварджикова, Деян Донков, Джоко Росич, Анани Явашев, Велико Стоянов, Николай Урумов, Веселин Ранков, Рангел Вълчанов.

      «Откраднати очи» вече спечели редица призове като Наградата на Кодак за най-добър български игрален филм на 9-ия Международен София Филм Фест през март 2005 г. , СРЕБЪРЕН ГЕОРГИ за Главна женска роля в лицето на Весела Казакова на Официалния конкурс на Московския кинофестивал 2005.

      Той е включен в Официална конкурсна програма НА ИЗТОК ОТ ЗАПАДА – Карлови вари 2005, спечели Награда на публиката - Официална конкурсна програма ТОЛЕРАНТНОСТ – Международен кинофестивал ПАЛИЧ, Сърбия и Черна гора 2005 .Предстои показът му на кинофестивалите в Монреал, Копенхаген, Лондон, Пусан

     

последни в Култура:

ВАШИТЕ КОМЕНТАРИ
ДОБАВИ МНЕНИЕ

VAREDO
11 Oct, 2005 | 16:01

БРАВО ПЕТРЕ , НЕ НАПРАЗНО НОСИШ ТОВА БЪЛГАРСКО ИМЕ.
ВСИЧКИ НИ МНОГО СЕ РАДВАМЕ ЧЕ "НЕРИ" , МНОГО СЕ Е БОРИЛА ЗА ТОЗИ ФИЛМ , НО МИ СЕ СТРУВА ЧЕ Е ПОРЕДНИЯ ОПИТ НА ГЪРБА НА БЪЛГАРИТЕ ДА СЕ ПРАВИ ИМИДЖ И "ИЗКУСТВО".
ЕВТИНКА НЯКАК СИ МИ СЕ СТРУВА ИДЕЙКАТА ДА СЕ ИЗКАРВА ТАКА НАРЕЧЕНИЯ "ВЪЗРОДИТЕЛЕН ПРОЦЕС" В НЕЩТО ПО РАЗЛИЧНО ОТ ОТВАРЯНЕ НА ГРАНИЦИТЕ С ЦЕЛ ДА СЕ НАМАЛИ ЕСКАЛИРАЩОТО ЕТНИЧЕСКО НАПРЕЖЕНИЕ. (АКО НЕ БЕШЕ СТАНАЛО ТАКА , ТВЪРДЕ ВЪЗМОЖНО БИ БИЛО ДА СМЕ В ПОЛОЖЕНИЕТО НА "СЪРБИЯ" , "ЧЕРНА ГОРА" И Т.Н.
СЕГА СЪЩИТЕ ТЕЗИ "БЪЛГАРИ" ИДВАТ КАТО ПО КОМАНДА ДА ГЛАСУВАТ НА ВСИЧКИ ИЗБОРИ ДОРИ ИМ СЕ УСИГОРЯВА ТРАНСПОРТ....
ЗАЩО .... ОТ РОДОЛЮБИЕ МОЖЕ БИ.
ИМА ЕДНА ПОГОВОРКА : "ВСЯКА ЖАБА ДА СИ ЗНАЕ ГЬОЛА"
НЕКА ДА ОСТАВИМ КИНОТО НА ХОРА КОИТО НАИСТИНА ГО РАЗБИРАТ И НЕ ГО ИЗПОЛЗВАТ КАТО ТРИБУНА НА СВОИТЕ СТРЕМЕЖИ.

bgtalant
27 Sep, 2005 | 21:49

Другата страна на монетата
Българският пенсионер днес, е по-важен от българския турчин вчера*
Препоръчваме на Петър да гледа филма, за да бъде нормално възприето мнението му от читателите. Не е коректно да говориш, все едно си сляп. Всичко се превръща в голи тенденциозни предположения, а не в мнение. Не е родно и да проявяваш уважение само към бедните, защото така го превръщаш в снизхождение от обеществената и културна позиция, където си. Това е най-малкото постно слово, което първо не ти отива, и второ не може да бъде анализирано и разбрано от нашего брата. И по-добре, защото няма да се обиди. Напротив. Аз те разбирам и оправдавам до някъде, защото както ти, така и аз сме българи. А българина никога в Световната история не е учен да уважава успелият човек. Никога. Посочи ми един положителен герой, богат българин, освен Хаджи Генчо, в българската литература! Един! Не ти се сърдя, все едно на себе си, нали сме наследници. Но се старая, да уважавам, или поне да не бъда „еднополюсен”. Защото Нери действително много се бори за този филм, поне за това заслужава уважение. РАДОСЛАВ СПАСОВ е велик оператор, а е на път да стане и велик режисьор. Между другото той е снимал „Време разделно” – какво ще кажеш, сега? Това младо момиче Весела е царица на сцената. Та, мисълта ми е, да гледаш на хората, и като на ПРОФЕСИОНАЛИСТИ! ТОВА Е ТО, КОЕТО ЛИПСВА НА БЪЛГАРИНА! ТОВА, ОТ КОЕТО НИ ЛИШИХА ПОЛИТИЦИ И УПРАВЛЯВАЩИ СТОТИЦИ ГОДИНИ! ДЪРЖАХА НИ „ПОД ВОДА”, А КАТО НИ ИЗКАРАХА НА СУШАТА, НИ ОСТАВИХА „НА СУХО”! УМНО, А? И след това казват – ама те избягаха навън! Ами да, изкарахте ни на сухото, ама много е сухо, та дойдохме да се понамокрим, драги политтрегери!
А, и за други неща си прав, спор няма. Обаче на никой не му пука за нашите родители. И знаеш ли защо, защото съвременните политици не са българи! Някои по рождение, други по произход, трети по религия, четвърти по служба. Един роден в Украйна, друг в Ню Йорк със строга ком-жилка. Трети обърна религията на бизнес и политика. Четвърти „плаче на стената” вече десетина години. Затова и аз сложих това заглавие на твоето писмо.*


Петър
18 Sep, 2005 | 16:25

Може би подобен сюжет да вълнува българските и останалите турци, а също така политкоректните интелектуалци и разните му там американски фондации, но тези събития нито са актуални, нито пък са по-драматични от, да речем, ежедневието на българския пенсионер. Разбира се, ако политическите глупости във филма са сведени до минимум (нещо, в което аз, признавам си, без да съм гледал филма, се съмнявам), е възможно да се получи нещо интересно. Но преименуването и изселването на турците от България трудно може да се нарече "геноцид" - просто, ако беше такъв, Ахмед Доган нямаше да има избиратели, да не говорим, че и него едва ли щеше да го има. Това, което ме накара да пиша тук, е раздразнението от тенденцията простите, интересните и вълнуващи истории да бъдат заменяни от долнопробна политкоректна пропаганда на някакъв нов вид толерантност, която е далече от живота, който живеем днес. В заключение ще кажа, че много по-глобалистично и политкоректно щеше да бъде главните герои да са милиционер-манф и турски тракторист-педераст, като най-накрая има хепи енд - турчинът получава женско име от западноевропейски произход, да речем, Гертруд, Тошо пада от власт, те заминават за Холандия, милиционерът става наркодилър, а трактористът - проститутка, и след години сключват гейски "брак"


  Т Е М А  Н А  Д Е Н Я
  А К Ц Е Н Т И
Партньори:
© Copyright 2002-2024 Всички права запазени. При използване на информация от сайта позоваването с активен линк е задължително.